Ан Мейдър - Сляпа страст

— Самоласкаеш се.

— Така ли мислиш? — Той я наблюдаваше и тя знаеше, че трябва да отклони вниманието му, преди да отгатне чувствата й.

— Ти си ужасно арогантен. — Каза първото, което й дойде на езика. — Може би не ти е минавало през ума, че искам да забравя? О, не! Дори и след десет години си мислиш, че си бил незабравим!

— Нямах това предвид. Господи! Никога не съм смятал, че съм прелъстител! Повярвай. И двамата знаехме, че каквато и да е връзка между нас щеше да бъде обречена.

— Защо?

Не биваше да задава този въпрос, но езикът й отново не послуша разума.

— Защо ли? — повтори той. — Мисля, че е пределно ясно.

Тя настръхна.

— Защото сме с различен произход? — попита заядливо, но той само поклати глава.

— Не бъди наивна. Нали чу какво каза Лутър Стайлс. Аз съм бащата на Джон. Знам, че съм прекалено стар за теб и би трябвало да имам повече разум. Ти си мислела същото. Иначе не би си отишла.

Хелън прехапа устни. Беше си отишла по причини, които не можеше да обясни. Беше на шестнайсет години и се страхуваше от това, което бе направила. И от родителите си.

— Поне разбрах защо се отнасяш с мен като с въплъщение на сатаната — неочаквано каза той и изпразни чашата си на един дъх. — Не си ми простила. Ще ми повярваш ли, че аз самият все още не съм си простил?

Тя не издържаше повече.

— Не може ли просто да забравим? Моля те, не искам да говоря повече за това.

— Добре. — Рийд вдигна бутилката, видя, че е празна и изруга. — Но искам да те питам само още едно нещо.

Хелън застина от ужас.

— Какво?

— Защо си отиде? Какво се случи? Нараних ли те? Обидих ли те?

— Аз… аз… Да, обиди ме — излъга несигурно, след което скочи, едва сдържайки сълзите си. — Искам да се връщаме — добави прегракнало, прекоси каютата и излезе на палубата.

И какво толкова й каза Рийд, та така я разстрои? Не се страхуваше, че ще разкрие всичко на Джон. Напротив, той искаше да уреди нещата точно заради сина си.

Но защо настояваше толкова много да разбере причината, поради която си бе тръгнала онази нощ? Едва ли, защото държеше толкова много на нея. Тогава тя се надяваше, че ще го види пак. Той знаеше къде работи. Беше му казала за бара, като го остави с впечатлението, че така си помага в ученето. Но повече не го видя, а когато откри, че е бременна, родителите й настояха да напусне работа.

Отначало не им каза кой е бащата на Алекса. Остави ги да си мислят, че е някой посетител от бара, който се е възползвал от лекомислието й. Така беше по-безопасно. Да обяснява, че е била прелъстена от мъж, който е със седемнайсет години по-възрастен от нея, бе прекалено унизително. Вместо това настоя да роди детето и те се съгласиха да й помагат.

Наистина мислеше, че Рийд е женен. Беше й като утешение, когато й бе много тежко. Беше извинение и за постъпката му, но все пак не обясняваше защо поне веднъж не се опита да я намери.

Сега стана ясно, че той всъщност не е бил ангажиран и това би трябвало да я вбеси. Но тя не се ядоса: Чувстваше се опустошена. Не, опустошена не бе точно описание на състоянието й. Сякаш през целия си живот бе чакала този миг, който се оказа едно голямо разочарование. Оставаше Алекса, разбира се. Поне тя все още не бе застрашена. Рийд явно си мислеше, че е плод на друга връзка. Беше унизително, но поне осигуряваше защита за дъщеря й. Хелън въздъхна. Странно нещо е съдбата! Точно когато си мислиш, че всичко е наред, че най-сетне животът ти се е подредил, става нещо неочаквано. И край! Ако не бе срещнала Джон в оня бар в Германия, сега нямаше да е тук. А ако не бе работила в бара в Кенсингтън, никога нямаше да е чувала името Уайът.

Барът бе врата до врата с галерията на Корда. Самият Брайън бе постоянен посетител и Хелън го опозна добре. Ходеше често в галерията и понеже й стана интересно, започна да изучава изкуство. Понякога Брайън я молеше да му помага. Така стана и в онази фатална вечер. Имаше откриване на изложба. Шефът й Клайв бе извикан да обслужва гостите и тъй като не намериха достатъчно сервитьори, той помоли Хелън да му помага. Беше й приятно. Бе развълнувана от възможността да присъства на такова събитие. Всъщност докато не се появи Рийд, тя не проявяваше голям интерес към мъжете, стари или млади, макар че в бара не оставаше без ухажори и предложения.

Вечерта преди партито излезе по-рано, за да помогне на Клайв за коктейлите. Облече нов костюм — червена риза и черни кадифени панталони, които подчертаваха дългите й бедра. Сега си помисли, че тези дрехи са я правели да изглежда по-възрастна. Подредиха питиетата, масите бяха отрупани с храна. Ордьоври от хайвери, скариди, шунка, пушена сьомга, при спомена, за която стомахът й отново се разбунтува, и огромна купа пунш, в който плуваха плодове.