Ан Мейдър - Сляпа страст

— Забравила ли беше? — попита Рийд и тя сви рамене. По-добре да се съгласи, вместо да отговори.

Но ако си мислеше, че с това въпросите му ще свършат, много се лъжеше.

— Та защо не ми каза нищо? Надявала си се, че няма да се сетя?

— Заради Джон — отвърна бързо Хелън и навлажни устни. — Ще му разкажеш ли?

— Ти какво очакваш?

— Не знам. Не знам какво смяташ да правиш. — Почувства се зле. — Сигурно си мислиш, че не трябваше да идвам.

— Къде? Днес? Или на Бермудите?

— На Бермудите, разбира се.

— Но ти не предполагаше, нали? Тори ми разказа как си объркала фамилните имена. Щеше ли да дойдеш, ако знаеше, че Джон всъщност е Уайът?

— Вероятно. — Не смееше да го погледне.

— Значи си ти, наистина. Е, животът понякога поднася подобни изненади. Просто трябва да се справим.

— К-к-ак? — заекна Хелън.

— Ти как мислиш?

— Казах, не знам.

— Затова водим този разговор. — Той отново отпи от виното. — Съжалявам.

Каза го, но не съжаляваше. Начинът, по който я гледаше, предизвикваше в стомаха й приятна слабост противно на волята й. Господи, какво щеше да стане, ако я докоснеше?

— И така, нека уточним нещата. Истинската причина да не ми кажеш коя си е Джон, така ли?

— Да.

Беше лесно.

— А ако кажа, че не ти вярвам?

— Вярно е — едва си пое въздух Хелън. — Наистина ли?

— Да. Във всеки случай…

Тя замълча и помисли как да продължи, но той не й позволи.

— Във всеки случай какво? Слушам те.

— Ти… беше женен.

— Само по документи. С Даяна се разделихме месеци преди изложбата в Лондон.

— Ти така казваш.

— Защо да лъжа? Лесно може да се провери и докаже.

— Не е необходимо.

— Наистина ли? Не ми се вярва. И така, коя е причината да ме гледаш така? Ако не е това, значи е друго.

— Въобразяваш си.

— Аз ли? — Отново вдигна чашата си и отпи. — Мисля, че трябва да уточним какво се случи онази нощ. Искаш да ти се извиня ли? Готов съм да го направя, ако ще бъде от полза. Не трябваше да си отиваш. Бях много тъжен… на сутринта.

— Ти ли… Негодник!

Хелън понечи да стане, но той протегна ръка и я спря.

— Знаех си — каза тъжно. — Знаех си, че има причина. Но кажи ми, как можех да предположа? Нямам навика да прелъстявам девственици.

— Не ти вярвам — грубо отвърна тя.

— Защо? Ти видя, че бях очарован от теб. И все още съм! Ако не бях те докоснал сега…

— Да не говорим за това!

— По дяволите, аз ще говоря! Слушай, ако двамата с Джон възнамерявате да имате някакво общо бъдеще, трябва да изясним нещата.

— Кое по-точно?

— Цялата ситуация. — Той пусна ръката й. И макар че можеше да си отиде, тя не го направи.

Рийд си наля вино и Хелън забеляза със задоволство, че ръката му трепери. Това го правеше да изглежда по-уязвим и макар да не искаше, не можа да потисне чувството на нежност, което се надигна у нея. Затова го попита.

— Ти какво очакваш от мен, да остана ли?

— На острова ли? Да. Какво друго можеш да направиш? Ако не си казала досега на Джон, вече не можеш да го сториш. Ще разрушиш напълно връзката ви.

Хелън прехапа устни.

— Нашата връзка не е от… такова естество.

— А от какво?

— Не те засяга.

— Напротив. Тази сутрин почти щеше да ме набиеш, когато подхвърлих, че най-добре знаеш дали Джон е още в леглото.

— А, да. — Беше забравила.

— Но това не ме изненада. Сигурен бях, че има друг мъж в живота ти. Има, нали?

За миг не го разбра и лицето й почервеня. Но осъзна какво има предвид и реши да поддържа подозрението му, за да избегне изводите, до които можеше да го доведе логиката.

— Да — отвърна като се взираше в ръцете си. — Имаше един.

— Само един? — попита скептично той и на нея й се прииска да го удари.

— Я върви по дяволите!

— Без съмнение ще ида. Но засега мисля, че можем да бъдем цивилизовани.

— Кому е необходимо? И какво ще постигнем? — добави, без да разбира какво говори, подтикната от вълната топлина, която заплашваше да я унищожи. Все едно я горяха на клада.

— Мога да убедя сина си, че не си безразлична към моята мъжественост. А ти не си особено убедителна актриса, Хелън.

— И какво от това?

Не искаше да се издаде как я нараниха думите му, но той прие отговора й по друг начин.

— Може да са минали десет години откакто значехме нещо един за друг, но…

— Никога не сме значили нищо един за друг!

— … но има някои неща, които зная за теб. Наречи го шесто чувство, прозрение, както искаш. Фактът си остава. Ти ме харесваше. Знам, че постъпих лошо, но тогава не ме изгони. Защото го искаше.