Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

Пасторът кръсти сестричката на Уле с името Шещин.

Ох, колко обичам Шещин! Тя е най-сладкото бебе на света. Ана, Брита и аз почти всеки ден тичаме в Южната да гледаме, когато леля Лиза я къпе и повива. Олеле, как ритка и размахва ръчички тогава — е, не леля Лиза, разбира се, а Шещин. Изглежда толкова сладко! Понякога Уле се опитва да я имитира как рита и размахва ръце, но тогава не изглежда никак сладко. Тя ритка най-много, когато я къпят в голямото корито. Много обича да я къпят. Понякога, докато лежи в леглото си, тя почти говори. Звучи като „гуу, гуу“. Уле мисли, че Шещин скоро ще може да казва каквото си иска. Но леля Лиза смята, че дотогава сигурно ще мине още доста време, защото Шещин е само на пет месеца. Когато Уле отива до леглото да гледа Шещин, тя се ухилва като че ли страшно много му се радва. Свип ревнува малко Уле от Шещин. Той иска Уле да обича само него, разбира се. Но Уле гали Свип много често и му казва, че е добро и хубаво куче, и тогава Свип престава да ревнува.

Веднъж Ана и аз трябваше да изкъпем Шещин. Леля Лиза имаше много работа, защото беше напалила пещта и печеше хляб. За наш късмет Уле не си беше вкъщи. Иначе сигурно щеше да иска той да свърши тази работа. Ех, колко беше весело! Ето какво стана. Шещин лежеше в леглото си и ревеше до небето точно когато леля Лиза допичаше хлябовете. Беше напишкана и гладна, и сърдита — Шещин, разбира се, не леля Лиза. И тогава леля Лиза каза:

— Мислите ли, че ще можете да я изкъпете?

— И как още! — викнахме ние и страхотно се зарадвахме.

Ана извади коритото и наля вода, но леля Лиза дойде и провери с лакът да не е студена или гореща. А пък аз отидох и извадих Шещин от леглото. Представете си, тя веднага престана да плаче и почна да се смее. И когато я прегърнах, тя ме захапа по бузата. Никак не ме заболя, а беше приятно, защото тя още няма зъбки. Намокри ми цялото лице, но какво от това!

Знам как се държат бебета. Трябва да ги държиш така, че гърбът им да има опора. Леля Лиза ме научи. Знам също как се държи бебе, когато се къпе, за да не му потъне главичката под водата. Аз държах Шещин и Ана я миеше с хавлиена кесийка. А Шещин риткаше и пляскаше с ръчички, и викаше „гуу, гуу“. После се опита да засмуче кесийката, но това вече не й беше позволено!

— Толкова е сладка, че просто да я изядеш! — каза Ана.

Тя беше постлала одеялцето за повиване върху кухненската маса и отгоре едно чаршафче, с което да избършем Шещин. Много внимателно сложих Шещин там, след като я изкъпахме. Увихме я в чаршафчето и я подсушихме. Двете с Ана си помагахме. После й напудрихме цялото телце. Не щеш ли, изведнъж Шещин налапа голия палец на едното си краче и го засмука. Колко миличко изглеждаше! Никой на света няма такива сладки палци като Шещин. Обаче трябваше да измъкнем палчето от устата й, за да й облечем мъничката ризка и елечето. След това леля Лиза ни помогна да й сложим една пелена, защото това беше малко по-трудно. Но ние сами й обухме гащичките. Когато беше съвсем готова, леля Лиза я нахрани.

После Ана и аз излязохме навън да повозим Шещин в количката. Играехме, че уж Ана е таткото и аз съм майката, а Шещин е нашето дете. Подир малко Шещин заспа. Но ние продължавахме да я возим и много се забавлявахме. Както си вървяхме, току пристигна Уле. Веднага се спусна и ни взе количката, сякаш мислеше, че искаме да откраднем Шещин. Но след като я повози малко, ни позволи и ние да хванем дръжката и да бутаме. Разказахме на Уле, че Шещин е смукала палеца на крака си, и той се изсмя много доволно и каза:

— Просто да не повярваш какви фокуси прави това дете! Може би ще отиде в някой цирк като порасне.

След като повози още малко количката, каза:

— Аха, значи си е смукала палеца. Е, да, прави го почти всеки ден. Но все пак се радвам, че сте го видели.

Тъкмо тогава Шещин се събуди и погледна Уле. А той я погъделичка под брадичката и рече:

— Така ли, миличка, лежиш и си смучеш палчето!

И пак взе да се смее, и изглеждаше още по-доволен. Като че ли най-хубавото, което можеш да направиш на този свят, е да смучеш палеца на крака си!

Една сутрин, тъкмо ни бяха разпуснали в лятна ваканция, се събудих в страшно лошо настроение. Денят не беше никак хубав. Валеше и духаше вятър, та не можеше да се излезе навън. Освен това се бях скарала с Брита и Ана. Предишната вечер играхме на дама и Брита и Ана казаха, че съм стъпила на чертата, а пък аз изобщо не бях стъпила на чертата.

— Щом сте толкова несправедливи, няма да играя с вас на дама — казах.