Борис Акунин: Левиатан

Другите се устремиха след него.

Отекна още един изстрел, а когато до каютата на Гош оставаха само двайсетина крачки — и четвърти.

— Останете тук! — извика Ераст, без да се обръща, и измъкна от задния си джоб малък револвер.

Всички забавиха крачка, но Клариса изобщо не се страхуваше и не възнамеряваше да изостава от Ераст.

Той блъсна вратата на каютата и изпъна ръката си с револвера напред. Клариса се повдигна на пръсти и надникна през рамото му.

Катурнатия стол беше първото, което забеляза. После видя комисар Гош. Той лежеше възнак зад кръглата полирана маса, която заемаше централната част на стаята. Клариса изпружи врат, за да може по-добре да види падналия, и потръпна: лицето на Гош беше чудовищно изкривено, а насред челото му бълбукаше тъмна кръв и на две струйки се стичаше към пода.

Рената Клебер се бе залепила за стената в отсрещния ъгъл. Тя беше мъртвешки бледа, хлипаше истерично и тракаше със зъби. В ръката й потреперваше голям черен револвер с димящо дуло.

— Аа! Ъъ! — виеше мадам Клебер и с разтреперан пръст сочеше мъртвото тяло. — Аз… аз го убих!

— Така си и знаех — сухо рече Фандорин.

Без да отмества насочения револвер, той бързо се приближи и с ловко движение грабна оръжието от швейцарката. Тя не прояви никакво намерение да се съпротивлява.

— Доктор Труфо! — извика Ераст, наблюдавайки всяко движение на Рената. — Елате!

Дребният лекар с боязливо любопитство надникна в окадената от барутен дим каюта.

— Огледайте тялото — каза Фандорин.

Мънкайки нещо на италиански, Труфо коленичи до мъртвия Гош.

— Летална рана в главата — докладва той. — Светкавична смърт. Но това не е всичко… Десният лакът е прострелян. И ето тук, лявата китка. Три рани.

— Търсете хубаво. Изстрелите бяха четири.

— Няма повече. Изглежда единият куршум не е улучил. Всъщност не, чакайте! Ето го — в дясното коляно!

— Всичко ще ви кажа — изломоти Рената, разтърсвана от ридания, — само ме изведете от тази ужасна стая!

Фандорин прибра малкия револвер в джоба си и остави големия на масата.

— Добре, да вървим. Докторе, съобщете за случилото се на вахтения началник и нека постави часови пред вратата. Елате с нас. Освен нас двамата няма кой друг да води разследването.

— Какво злополучно пътуване! — ахкаше Труфо, ситнейки по коридора. — Горкият „Левиатан“!

В „Уиндзор“ насядаха по следния начин: мадам Клебер до масата, с лице към вратата, останалите, без да се наговарят, се настаниха от противоположната страна. Само Фандорин зае стола до убийцата.

— Не ме гледайте така, господа — жално каза мадам Клебер. — Аз го убих, но за нищо не съм виновна. Ще ви разкажа абсолютно всичко и ще видите… За Бога, дайте ми малко вода.

Жалостивият японец й наля лимонада. Масата още не беше отсервирана след закуската.

— Добре де, какво стана? — попита Клариса.

— Translate everything she says — строго инструктира мисис Труфо мъжа си, който тъкмо бе дошъл. — Everything — word for word 60 60 Превеждайте всичко, което тя каже, дума по дума (англ.). — Б.пр. .

Лекарят кимна и избърса с кърпа изпотеното си от бързото ходене плешиво теме.

— Не се страхувайте от нищо, госпожо. Разкажете цялата истина — окуражи сър Реджиналд Рената. — Този господин не е джентълмен, той не знае да се държи с дами, но аз ви гарантирам най-уважително отношение.

Думите му бяха съпроводени от поглед към Фандорин — поглед, изпълнен с такава изпепеляваща омраза, че Клариса онемя. Какво толкова е могло да се случи между Ераст и Милфорд-Стоукс от вчера до днес? Защо тази враждебност?

— Благодаря, мили Реджиналд — изхлипа Рената.

Тя дълго пи от лимонадата, подсмърча и пъшка. После огледа умоляващо всичките си визави и започна:

— Гош изобщо не е блюстител на закона! Той е престъпник, луд! Всички тук се побъркаха по гадната кърпа! Дори полицейският комисар!

— Вие казахте, че искате да му признаете нещо — с неприязън напомни Клариса. — Какво?

— Да, бях скрила от него един факт… Съществен факт. Със сигурност щях да му призная всичко, но първо исках да го улича.

— Да го уличите? Но в какво? — със съчувствие попита сър Реджиналд.

Мадам Клебер спря да плаче и тържествено заяви:

— Рение не се е самоубил. Убил го е комисарят Гош! — и като видя, че слушателите й са смаяни от това съобщение, занарежда: — То е очевидно! Я се опитайте да се засилите и да си строшите главата в една стаичка с размер шест квадратни метра! Това е направо невъзможно. Ако Шарл бе решил да се самоубие, той щеше да си свали вратовръзката, да я върже за вентилационната решетка и да ритне стола. Не, Гош го е убил! Халосал го е с нещо тежко, а после е инсценирал самоубийство — ударил е главата му в стената, когато той е бил вече мъртъв.