Джеймс Клавел - Търговска къща (Част I)

— Това е въпрос на сигурност, господин Бартлет, а не на пари. Ще видите, че телефонната мрежа на Хонконг е първокласна. — „И освен това ще бъде доста по-лесно на Специалното разузнаване да следи разговорите ти“ — помисли си той.

— Ако можете да уредите нещо, ще ви бъда много благодарен.

Армстронг отпи от кафето си.

— За първи път ли идвате в Хонконг?

— Да, сър. За първи път идвам в Азия. Най-отдалечената точка, до която съм стигал, е Гуадалканал, през 1943-а.

— В армията ли?

— Сержант, инженерни войски. Строителство — строяхме какво ли не: хангари, мостове, лагери, всичко. Страхотно преживяване. — Бартлет отпи от кутията. — Сигурен ли сте, че не искате да пиете нещо?

— Не, благодаря. — Армстронг довърши кафето си и понечи да се изправи. — Благодаря за кафето.

— А сега може ли аз да ви задам един въпрос?

— Разбира се.

— Какъв човек е Дънрос? Йан Дънрос. Шефът на „Струан“?

— Тай-панът ли? — Армстронг спонтанно се изсмя. — Зависи кого питате, господин Бартлет. Никога ли не сте го виждал?

— Не, още не. Ще се срещна с него утре. На обяд. Защо го наричате тай-пан?

— Тай-пан на кантонезки означава „върховен вожд“ — човекът, който има абсолютната власт. За китайците всички европейци, шефове на старите търговски компании са тай-панове. Но даже и между тях винаги има най-голям. Тай-панът Струан се нарича още Ноубъл Хаус или Ноубъл Хонг, а хонг означава компания. Води началото си от зората на китайската търговия и зората на Хонконг. Всъщност Хонконг е бил основан на 26-и януари, 1841. Основателят на „Струан“ е бил легенда и в известен смисъл още е — Дърк Струан. Някои казват, че бил пират, други — принц. Но във всеки случай натрупал цяло състояние от контрабанда на индийски опиум в Китай, а със спечелените пари купувал различни видове китайски чай, който превозвал до Англия с цял флот китайски клипери. Станал търговски принц, извоювал си титлата тай-пан и оттогава Струан винаги са се опитвали да бъдат първи във всичко.

— А успяват ли?

— Няколко компании са по петите им и особено „Ротуел-Горнт“, но бих отговорил с „да“ — бяха първи. Едно е сигурно — абсолютно нищо не влиза или излиза от Хонконг, не е изядено или погребано или направено без намесата на „Струан“, „Ротуел-Горнт“, „Ейжън Пропъртис Блекс“ — „Бенк ъф Лондон енд Чайна“ — или „Виктория бенк“.

— А самият Дънрос? Що за човек е?

Армстронг се замисли за момент, а после каза леко:

— Пак зависи много от това кого питате, господин Бартлет. Познавам го съвсем бегло, срещаме се от време на време на конните надбягвания. Имал съм само две официални срещи с него. Той е очарователен, много добър в работата си… Мисля, че „блестящ“ е подходящо определение за него.

— Той и семейството му притежават голяма част от „Струан“, нали?

— Не мога да твърдя със сигурност. Съмнявам се, че въобще някой извън семейството може. Но дяловото му участие не е най-важното нещо за поста му на тай-пан. Съвсем не. Особено за Струан. Това мога да кажа със сигурност. — Армстронг впери поглед в очите на Бартлет. — Някои казват, че Дънрос е безмилостен, че е готов да убие. Знам само, че не бих желал да е мой враг.

Бартлет отпи от бирата си и малките бръчки около очите му се свиха от любопитна усмивка:

— Понякога врагът е по-ценен от приятеля.

— Понякога. Надявам се престоят ви да е успешен.

За миг Бартлет се изправи:

— Благодаря. Ще ви изпратя. — Той отвори вратата, даде път на Армстронг и сержант Лий и ги последва до стълбата. Пое дълбоко въздух. За втори път усети нещо странно в него, нито приятно, нито неприятно, нито воня, нито ухание, просто странно и необикновено вълнуващо. — Господин началник, какъв е този мирис? Кейси също го забеляза, още в момента, в който Свен отвори вратата.

Армстронг се поколеба. После се усмихна:

— Това е особеният мирис на Хонконг, господин Бартлет. Мирисът на парите.

— Всички богове са ми свидетели, че тази вечер хич не върви — каза Фор Фингър Уу и се изплю на палубата. Беше застанал на най-високата част на кърмата на своето океанско плоскодънно корабче, пуснало котва заедно с купища други лодки, на южния бряг на остров Хонконг. Нощта бе гореща и влажна и той играеше ма-джонг с трима свои приятели. Стари и загорели като него те всички бяха капитани на собствените си лодки. Въпреки това бяха част от неговия флот и изпълняваха заповедите му. Истинското му име бе У Санг Фанг, но го наричаха Фор Фингър Уу 3 3 Буквално Четирипръстият Уу. — Б.пр. — нисък, неграмотен рибар, с оредели зъби и без палец на лявата ръка. Корабчето му бе старо, разбито и мръсно. Беше шеф на морския превоз Уу, капитан на флотите, а неговият флаг „Сребърният Лотос“, кръстосваше и четирите морета.