Джеймс Джойс - Дъблинчани. Портрет на художника като млад

Приютски настоятел; съгласно т.нар. Закон за бедните, в сила от 1834 до 1948, във Великобритания се учредяват „работнически домове“ за бедните, порядките в които са познати на читателя от „Оливър Туист“ на Дикенс.

Едуард VII, крал на Англия, 1901–1910, син на кралица Виктория, която се омъжва за принц Алберт от династията на Кобургите.

Едуард VII посещава Ирландия в 1903 г.

Парнел.

Фенианците (Ирландско републиканско братство) са тайна революционна организация, основана в 1858 с цел въоръжена борба срещу колонизатора. Един от основателите на братството е О’Донован Роса (вж. бел. 3 към „Арабия“), който през 1856 организира тайното общество „Феникс“, поставило си за цел да възроди от пепелта, подобно на митичната птица, движението Млада Ирландия. Фениксът и огънят са най-важните символи в разказа. През 1857 г. „Феникс“ се свързват чрез Джеймс Стивънс с основаната в САЩ тайна въоръжена организация, наречена на името на ирландския митологичен герой Фин Маккул — Фиана или фенианци.

Виктория и Едуард с широка ръка са раздавали дребни благороднически звания на послушни дъблински политици и търговци.

Майор Сир наследява баща си като шеф на дъблинската полиция. Отличава се с усърдието си при потушаването на въстанието от 1798 и оттогава името му става нарицателно за ирландец предател.

В първоначалната редакция на разказа изречението продължава с думите „… какъвто обикновено притежават само изповедникът и содомитът“.

Когато Уелският принц (по-късно Едуард VII) посещава Ирландия в 1885, Парнел се обявява против официалното му посрещане.

В действителност Виктория прави официално посещение в Ирландия в 1900 г.

Като Уелски принц частният живот на Едуард често е скандализирал викторианското благоприличие. Намеците по адрес на монарха в този разказ стават причина и втората издателска фирма, с която Джойс преговаря за „Дъблинчани“ да откаже отпечатването на сборника.

Стиховете преведе Спас Николов.

Причестяването в първия петък на месеца е свързано с култа към Светото сърце (вж. бел. 2 към „Евелин“). Според едно от обещанията пред Мария Маргарет Алакок всеки, причестил се девет последователни първи петъка, нямало да умре неподготвен.

— Добрият ми мъж ни праща за няколко седмици в Скериз.

Курорти близо до Дъблин.

Става дума за Галската лига, основана в 1893 г. Движението за национално възраждане си поставя целта да създаде интерес към самобитната ирландска култура (почти унищожена от английското нашествие) и възкреси западащия ирландски език (от келтската група). Лигата пожънва големи успехи: консолидира националното съзнание, преоткрива забележителни паметници на старата ирландска литература, под нейно влияние възниква групата на келтските поети (вж. бел. 4 към „Облаче“). Джойс има противоречиво отношение към движението. Радетел за европеизирането на Ирландия, той с основание не приема крайния национализъм и изолационализъм на някои негови представители, които изпадат в ретроградна идеализация на миналото и в нихилизъм спрямо достоянията на английската култура. В същото време обаче той е склонен да подценява положителните страни на движението. Ако съдим по „Портрет на художника“, неприязненото му отношение има до известна степен чисто лични подбуди.

Името „Катлин“ е свързано с легендите за Бедната стара жена (всъщност кралица), която олицетворява Ирландия (вж. коментара към „Пръст“). У. Б. Йейтс й посвещава две от най-хубавите си пиеси.

Дъблинската катедрала „Св. Патрик“ е била на разположение на протестантите.

Прочут търговец на ирландски дантели.

Вероятно най-скъпите.

Сантиментална опера от Уилям Винсънт.

Осем гвинеи (договореният хонорар) са равни на осем лири и осем шилинга.

Много популярна балада от Майкъл Болф.

„Благодат“ е първата пълнокръвна изява на комическия гений и неподражаемото пародийно майсторство на Джойс, направили по-късно „Одисей“ книга, над която читателят се смее, както когато чете „Швейк“, по думите на Брехт. Джойс построява разказа върху един от основните догмати на християнството — учението за благодатта, свръхестествената спасителна сила, която извършва духовното възраждане на човека, — за да обхване в сатирата си цялата християнска идеология и римокатолическия църковен институт. Станислас Джойс отбелязва в спомените си, че брат му е замислил „Благодат“ по модела на „Божествена комедия“: „Падането на Кърнан по стъпалата към умивалнята е неговото слизане в Ада, стаята на болника е Чистилището, а църквата, където той и достовете му изслушват проповедта — Раят.“ Много от героите в разказа се появяват в „Одисей“.