Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Така СТАВА ли? — изкрещя тя.

Райгъл я погледна безизразно, после се обърна към масата.

Музиката спря. Федър му намигна.

— Тази да не е от ония, дето ни обичат?

— Не, дори не е канадка — отвърна Райгъл.

— Коя е? — полюбопитствува Федър.

Райгъл не отговори.

— Откъде е?

— Нямам нищо общо с нея — каза Райгъл.

Изведнъж музиката гръмна отново.

„ОТДЪХНИ!…“, зарева високоговорителят.

Цветните светлини пак озариха помещението.

Капела въпросително вдигна и разклати празната кутия от бира, за да разбере иска ли някой още. Федър му кимна и Капела изчезна.

Райгъл каза нещо, но Федър не го чуваше. Високият канадец с напористата ръка и приятелката му бяха на дансинга. Той ги загледа — всъщност не бяха лоши.

Чувствено. Кратки поривисти звуци. Изповед на чернокож някъде от гетото.

Той наблюдаваше Лайла, която седеше сама на бара. В нея имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Сексуалното й излъчване, помисли Федър.

Лайла използуваше обичайната долнопробна козметика — изрусена коса, червен лак на ноктите, нищо оригинално, единствено това, че на нея стоеше като в забранен филм. Човек веднага, без никакви съмнения се досещаше за какво я бива най-много. И все пак в изражението й имаше нещо огнено.

Музиката спря, похотливият канадец и приятелката му напуснаха дансинга. Двамата забелязаха Лайла и почти спряха, после бавно се приближиха до бара. Федър видя, че тя им казва нещо и тримата до тях изведнъж се напрегнаха. Мъжът се извърна, изглеждаше наистина уплашен. Пусна приятелката си и се обърна към Лайла. Тя явно търсеше него. Мъжът й каза нещо, Лайла му отговори, после той кимна веднъж, втори път, а след това двамата с жената се погледнаха, обърнаха се към бара и повече не продумаха на Лайла. Другите около тях лека-полека се върнаха към разговорите си.

Бирата бе позамаяла Федър. Въпреки това мисълта му бе необикновено ясна.

Загледа се пак в Лайла. Беше кръстосала крака с пола над коленете. Широки бедра. Лъскава сатенена блуза с остро деколте и пристегната с колан. Човек трудно можеше да откъсне поглед от напиращия отдолу бюст. Предизвикателна вулгарност в стила на Мей Уест. Лайла наистина приличаше малко на Мей Уест. Видът й сякаш говореше: „Хайде, направи нещо, ако ти стиска.“

През ума му се завъртяха мисли досущ като от порнофилм. Липсата на оригиналност не ги притъпяваше ни най-малко. Кръвта му кипна. Беше плавал прекалено дълго сам.

— Познаваш ли я? — извика той към Райгъл.

Райгъл поклати глава.

— Нямам нищо общо с нея!

— Откъде е?

— От улицата ! — отговори Райгъл.

Изгледа го с присвити очи. Наистина прекаляваше със съветите тази вечер.

Вратата се отвори и влязоха още хора. Капела се върна, натоварен с кутии бира.

„ЕДИН КРАТЪК ТАНЦ…“

„И МАЛКО ЛЮБОВ…“

Капела извика в ухото на Федър:

— АМА СИ НАМЕРИХМЕ ЧУДНО МЕСТЕНЦЕ, ТИХО И ИЗИСКАНО!

Федър кимна бавно в знак на съгласие и се усмихна.

Видя, че Лайла заговаря един от другите мъже на бара, и му се стори, че мъжът отговаря свойски. Останалите обаче се държаха на разстояние, с неподвижни лица, като че се пазеха от нещо.

Федър се чудеше дали ще събере смелост да се приближи до нея и да я заговори.

„СКЪПА!!“

Преливаше от желание.

Бавно допи бирата. Отпускането от алкохола и напрежението от предстоящата случка идеално се уравновесяваха. Сякаш бе напълно трезвен, но всъщност бирата го бе замаяла. Отдавна гледаше Лайла и тя знаеше, че я гледа, той пък знаеше, че тя знае, знаеше, че и тя знае, че той знае, като в нанизани смаляващи се образи, каквито се получават в две обърнати едно срещу друго огледала, докато не се изгубят в безкрайността.

После вае кутията от бира и тръгна към мястото до нея на бара.

Там долови дъха на парфюма й сред цигарения дим и алхоколните изпарения.

След малко Лайла се обърна и се загледа в него. От грима лицето й приличаше на маска, но леката усмивка излъчваше задоволство, като че отдавна бе чакала този миг.