Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

Адвокатите му успели да накарат ръководството на лагера да заличи първите две наказания, борят се това да стане и с третото. Това е много важно за Миша: всяко наказание с карцер автоматично отлага с една година срока на евентуалното му условно освобождаване. А то по принцип може да стане още през 2007 г. — след изтичане на половината от срока на присъдата, който се брои от момента на арестуването му през октомври 2003 г.

Адвокатите му са категорични, че тези „заяждания“ (меко казано) с Ходорковски едва ли стават по инициатива на ръководството на лагера. Те твърдят, че в Кремъл все още се страхуват от техния клиент. На 7 октомври 2006 г., когато Владимир Путин навърши 54 години, Ходорковски му пожела свобода и покой. „Ще ги имате, след като, според Конституцията на Русия, напуснете този неблагодарен президентски пост“ — се казва в пожеланията.

При идването си в Краснокаменск Ина има право да бъде заедно с мъжа си 72 часа. Тя твърди, че преди Михаил да бъде арестуван, те прекарвали заедно три денонощия едва няколко пъти годишно. А в Москва двамата са се виждали само на вечеря и понякога в определената предварително неделя.

Лев Кокушкин

На пети юни 2005 година с жена ми, сина и дъщеря ми гостувахме на вилата на едни приятели. Пекохме шишчета, радвахме се на настъпващото лято, обсъждахме топновината — присъдата, издадена от Мешчанския съд в Москва на Михаил Ходорковски — девет години затвор.

В компанията ни никой не смяташе присъдата за справедлива, както и никой не смяташе Михаил Ходорковски за светец.

През пролетта на 2005 година аз няколко пъти ходих пред Мешчанския съд на митинги в подкрепа на Ходорковски и на антената на колата ми се вееше жълто-зелена лента — цветовете на компанията ЮКОС — като символ на несъгласието ми с присъдата.

Шестнайсетгодишният ми син Вася беше свикнал с факта, че спрямо Ходорковски се извършва нещо несправедливо, срещу което баща му протестира без особен ентусиазъм, но не се задълбочаваше в подробности. Същата вечер по телевизията даваха филма „Чистосърдечно признание“ и Вася седна да го гледа, сигурно за да разбере за какво толкова разпалено си говореха възрастните, похапвайки шишчета.

Филмът беше посветен на Михаил Ходорковски. Гръмовният глас на говорителя зад кадър съобщаваше на сина ми Вася, че видите ли, Михаил Ходорковски бил комсомолец, спекулирал с компютри, с измама се сдобил с петролната компания ЮКОС, открадната от народа, не правел нищо, помпал петрол и забогатявал. Не плащал данъци, убивал всеки, изпречил се на пътя му, станал най-богатият човек в страната, но го пипнали и го вкарали в затвора заради неплащане на данъци.

— Татко — ококори се насреща ми Вася, когато влязох в стаята, за да кажа, че е време да се стягаме за връщане. — Защо си завързал лента на колата си и ходиш по митинги? Подкрепяш престъпника? Нали Ходорковски е престъпник? Или не е?

Добре поне, че Вася се усъмни в справедливостта на телевизионната пропаганда. Беше топла вечер. През целия път до вкъщи разговаряхме със сина ми за ЮКОС. Вася задаваше много въпроси и колкото повече му отговарях, толкова повече ми се струваше, че жалките ми протести срещу присъдата на Ходорковски са недостатъчни.

Тогава за първи път се замислих, че делото на Ходорковски не е просто история за това как са вкарали в затвора един олигарх, не и за това колко несправедлив е съдът в Русия. А една история за това как човек може да стане свободен в Русия и какво го очаква за награда.

А ето я и историята.

На 25 октомври 2003 година телефонът събуди адвокат Антон Дрел. Беше ранно утро, някъде около пет часа. Предишната вечер все още беше сива есен. Мокри клони, надвиснало като надгробна плоча небе, мръсни коли — тягостно междусезоние, което се опитва да превземе целия календар в Русия и да отреди само по няколко дни в годината на руската зима с шейните, на северното лято с шишчетата на чист въздух, на цъфналите ябълкови градини напролет и на светофарните червено жълто-зелени листа наесен. По повод влошаващия се климат лидерът на загубилата на последните парламентарни избори либерална партия „Съюз на десните сили“ (СДС) Борис Немцов се пошегува веднъж, че режимът на Путин е направил живота съвсем непоносим и ако дъждът все пак не спре, ще се наложи да напусне тази страна. А заместник ръководителят на президентската администрация Владислав Сурков в интервю за немското списание „Шпигел“ изопачи това изречение и каза, че либералите не свързват бъдещето си с Русия, а мислят само как да избягат от нея.