Борис Парашкевов: За Мика Валтари и неговия роман „Синухе Египтянина“

Свободното интерпретиране на древноегипетската тематика дава възможност на Валтари да разгърне изцяло богатото си въображение, което би било недопустимо, ако трябва да се претворяват по-съвременни и по-известни събития. Редом с историческите личности като централна фигура на романа той изгражда образа на бедняшкия лекар и дворцов трепанатор Синухе. За негов прототип му послужва легендарният придворен Синухе, отнасян към периода на XII династия (XIX—XVIII в. пр.н.е.), по време на царуването на фараоните Аменехмет I и Сенусерт I. Неспокойният жизнен път на Синухе Египтянина като самотник, „чужденец на земята“, в чиито жили навярно тече царска кръв, е в пълен унисон с поверието за предопределящата роля на името. Негов антипод в разсъжденията и постъпките е практичният, предан Каптах. Неслучайно някои литературни критици търсят сходство между тази двойка и средновековната Дон Кихот — Санчо Панса. Но според Валтари поне Синухе със своя реалистичен поглед и с положителното си развитие като лекар далеч превъзхожда мечтателния рицар.

Избраният от Валтари начин на повествование в първо лице подхожда напълно за по-автентичното звучене на действителността през погледа на един неин съвременник. Чрез своеобразната изповед на Синухе авторът излага редица наивни, примитивистични виждания на епохата далеч по-сполучливо, отколкото това му се удава в драмата. В хода на изложението умело са вплетени много библейски изрази и мотиви, например: „Онова, което умножава знанието, умножава скърбите“ или „Човек колкото повече научава, толкоз по-угрижен става“, „Жреците му няма да закачаш, защото те не знаят какво вършат“, „Лекари и магьосници безуспешно се бяха опитвали да му помогнат, натривайки очите му с калчица от прах и слюнка“, или свързваният с Пилат Понтийски израз „Ще си измия ръцете“. Загатвайки за подобни моменти от местния бит и мироглед, Валтари по най-непринуден начин ни отвежда към изворите на някои „уникални“ мъдрости в Свещеното писание, съществували дълго преди появата на християнската религия.

За читателя винаги е било любопитно кои черти от своя характер авторът е вложил в даден свой герой. Относно Синухе Валтари е далеч от мисълта, че е създал своего рода автопортрет. Той допуска единствено, че е въплътил в героя си нещо от своето добродушие, от скандинавския идеализъм. В Синухе Валтари вижда по-скоро носител на някои свои неосъществени възможности като учен, пожертвувани в името на писателското му умение. Личната му оценка за самия роман се съдържа в следното изявление: „С примирение трябва да призная, че «Синухе Египтянина» очевидно е моята най-добра книга. След нея по-хубава не ми се удаде да напиша. Тя действително обобщава дотогавашния ми жизнен опит. Когато разсъждавам за себе си и за моето развитие като писател, аз изпитвам радост, че чрез творбата си живях изцяло и без ограничения в богатия свят на моето въображение. Не ми беше нужно, а и нямах желание да догматизирам собствените си мисли. Читателят трябва сам да ги открие в книгата ми.“

Борис Парашкевов

© 1986 Борис Парашкевов

Сканиране и редакция: chesun, plamentd, essop

Последна редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15823]

Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00