Едит Парджетър - Вълче биле

(Последната част от въведението в католическата литургия, която започва с дутите „Санктус, санктус, санктус“ — бел. прев.) , дар от учителя на тукашния компонист, но съдейки по съмнителния ентусиазъм, с който той приветстваше тази щедрост, брат Кадфел заключи, че очевидно нямаше особено високо мнение за нейните достойнства и че тя едва ли щеше да звучи твърде често. Брат Пол, наставник на послушниците, имаше оплакване срещу един от хранениците си, подозиран във вятърничавост, надхвърляща границата на допустимото за младостта и неопитността. Младежът бил чут да пее в галерията около клостера, когато трябвало да бъде зает с преписването на една молитва от свети Августин. Песента била светска, от скандален характер и претендирала да е елегията на някакъв пленен от сарацините християнски поклонник, който се тешал, притискайки до гърдите си женската риза, която му дала на раздяла скъпа на сърцето му жена.

Последните думи изтръгнаха брат Кадфел от леката дрямка, която бе започнала да го оборва. Той си припомни песента, за която ставаше дума — нежна и трогателна. Участвал бе в онзи кръстоносен поход, познаваше страната, сарацините, влудяващите преходи между светлина и мрак в тъмницата, познаваше и тази болка. Забеляза как брат Джером благочестиво затвори очи и тялото му се сгърчи в неудържими конвулсии при споменаването на тази най-интимна част от женските одежди. Сигурно защото никога не му се е случвало да я докосне, помисли си Кадфел, все още склонен към великодушие. Вцепенението обхвана и някои от старите целомъдрени, сякаш вечни братя, за които половината от сътворението представляваше затворена и забранена книга. Кадфел направи нещо, което не бе прието на дневен сбор: смирено запита какво е казал младежът в своя защита.

— Каза, че научил песента от своя дядо, който се бил за Кръста при превземането на Йерусалим — безпристрастно обясни брат Пол, — и толкова харесал мелодията, че му се сторила свята. Макар и не монах или воин, поклонникът бил богобоязлив чобек, който предприел дългото пътуване от любов.

— Истинска и чиста от грях любов — отбеляза брат Кадфел, използвайки слова, които не бяха съвсем привични за него, тъй като приемаше любовта за себеосвещаваща се сила, която не се нуждае от защита. — А има ли дори и намек в думите на тази песен, който да предполага, че жената, която е оставил в далечната родина, не е негова съпруга? Не си спомням такъв. При това музиката заслужава внимание. Несъмнено целта на нашия орден не е да зачеркнем или да порицаем тайнството на брака за онези, чието призвание не изисква обет за безбрачие. Мисля, че този млад мъж не е сторил нищо чак толкова нередно. Не трябва ли, брате прецентор, да се старае, щом има хубав глас? Онези, които пеят, докато се трудят, обикновено го правят от потребност да отдадат получената си от Всевишния дарба.

Изненаданият от неочаквания въпрос прецентор си помисли, че съвсем не са толкова много даровитите певци, с които разполага, и любезно отговори, че с интерес би чул как пее новият послушник. Приор Робърт свъси строго вежди и сбърчи аристократичния си нос. Ако бяха оставили на него, блудният момък щеше да получи строга епитимия (Наказание, наложено от духовната власт на духовно лице — бел. прев.) , ала наставникът на послушниците не беше голям привърженик на прекомерните наказания и изглеждаше доволен, че провинението на ученика му бе разтълкувано така благоприятно.

— Истината е, че показва усърдие и добросъвестност, отче игумене, а е сред нас отскоро. Не е трудно да се отвлечеш в моменти на съсредоточеност, а иначе той преписва с прилежание и постоянство.

Певецът се отърва с лека епитимия и нямаше да стои на колене до пълно схващане. Поначало игумен Херибърт бе склонен да проявява снизходителност, а тази сутрин изглеждаше необичайно разсеян и умислен. Вече приключваха с обсъждането на делата за деня. Игуменът стана на крака, очевидно с намерение да закрие дневния сбор.

— Има няколко документа, които трябва да бъдат подпечатани — обади се брат Матю, икономът на манастира, докато шумолеше припряно с късовете пергамент, които бе донесъл, тъй като му се стори, че игуменът от разсеяност бе забравил тези дела. — Налага се да обсъдим въпроса за имота под аренда на Хейлс и за дарението на Уолтър Ейлуин, а също и договора, според който Жерваз Бонел и съпругата му се приемат за гости на манастира. Взели сме решение да им дадем първата къща отвъд воденичния яз. Господарят Бонел желае да се премести веднага щом бъде възможно, още преди коледните празници…

Читать дальше