Сергей Павлов - По черната следа

— Най-вече — много объркано и затова не твърде красиво.

— Тук както и да го погледнеш — няма да бъде красиво — въздъхна Ранд дълбоко. — Та нали не се отнася само лично за мен. Не мога аз… С една дума, у нас не е прието така и вие ще ме извините. Само едно мога да ви кажа откровено: отначало мислех, че има чужденец.

— А сега?

— Сега мисля, че не е имало чужденец.

„Дявол да го вземе!“ — ядосах се аз. В този момент се чувствувах в положението на заплеснат шахматист, който, анализирайки някакъв шахматен ход, изведнъж вижда, че и четирите коня са на една линия на бялото поле.

Десантникът се сбогува вежливо и си отиде. Не го задържах. В главата ми беше пълен хаос.

И така, какво знаех?

Знаех, че отправната точка в историята около чужденеца е Ранд Палмър. Скромен, твърд, правдив човек, без склонности да мистифицира. Не би излъгал най-близкия си приятел Бугримов. Още повече не би заблуждавал своя командир. Сигурно сам е разбирал, че да посвети Нортън в подробностите на подобно произшествие, значи да рискува собствената си репутация. Но след като се посъветвал с приятеля си, все пак се решил. Изводът е: Ранд наистина е срещнал в коридора непознат човек. Десантчикът не е могъл да сгреши, да не познае „своя“. Това е изключено. Коридорите на жилищната палуба са осветени много добре, особено нощем. И Ранд се е сблъскал с непознатия лице с лице, така да се каже. Освен това той (както впрочем всички космодесантчици) има професионално развита наблюдателност. По думите на същия този Бугримов „Ранд има набито око“ — такава оценка в тяхната среда все нещо значи. Да, в тази част на анализа логиката тържествува, всички краища логически са превъзходно свързани. По-нататък… По-нататък всичко отива с главата надолу.

Против Ранд… по-точно против неговата потресаваща история за чужденеца има двама сериозни свидетели: схемата на дислокацията в командната кабина и обикновеният здрав разум. И аз бих застанал безусловно на страната на тези много сериозни свидетели, ако… Ако не вярвах на десантчика Ранд. Ако в предишната част на анализа имаше поне един логически фал. И най-после, ако на борда на кораба нямаше никакви други истории… Но сега Ранд сам отричаше съществуването на чужденеца!…

Какво пък, изглежда, си струва да се помисли върху логиката на схемата: „имало е чужденец — нямало е чужденец“. Как да се разбира? Отначало е имало, а после е нямало ли? Не става. Къде ще се изпари от кораба?… Значи трябва да се вземе предвид едновременността… Но как е възможно: да бъде и да не бъде на кораба в същото време? Оптическа илюзия ли е? Или измамно зрително възприятие в състояние на силна халюцинация?… Уви, аз, медикът, знаех прекрасно, че на психическото състояние на десантчика можеше само да се завижда. От друга страна, оптическите илюзии нямат навика да разблъскват с лакти срещнатите минувачи. Но какво още е възможно да бъде?… Ако се пофантазира, може май да се измисли нахален робот, достатъчно добре имитиращ човек. Робот по образ и подобие на човек. И всичко би било превъзходно, всичко би отишло на мястото си. По външна форма е чужденец, а по същество — го няма, само едно чучело. Имало е и не е имало чужденец. И Ранд е прав, и аз съм прав, схемата на дислокацията и логиката не са пренебрегнати. Жалко, че в пределите на Слънчевата система човекоподобни роботи, уви, засега не се произвеждат — това е единственият негативен момент в моето оригинално предположение.

Но какво ли ще е, ако… Стоп! Та това е идея!…

Не са нужни никакви несъществуващи роботи, нито пък оптически илюзии, всичко е толкова просто: Ранд е взел за „чужденец“ някой добре маскиран „свой“!… Ето я логиката на схемата „имало е — не е имало“. Първо Ранд се е заблудил — „имало е“. После е разбрал истинското положение — „не е имало“!

Но откритието ми, както става обикновено, повлече след себе си верига от нови въпроси… Да допуснем, че на някого от десантчиците е хрумнала странната идея да измени за известно време външността си чрез изкусен грим или изкусна маска. По принцип това е възможно, макар и да не е така просто, както изглежда на пръв поглед. За да бъде излъгано набитото око на Ранд, гримът или маската трябва да са като естествени. Като естествени… Това май не е по силите на всеки специалист-гримьор… Впрочем откъде да знам: може в отряда на нашите десантчици да има бивши големи специалисти по гримиране. Трябва да се има предвид това. Но въпросът е друг: с каква цел е замислен този маскарад? За шега? Ама че шега: префучал покрай Ранд като побъркан, скочил в атриума, сякаш в земята потънал. И край — никакви последствия, никаква разгласа. А шегата не е шега, ако не й се даде гласност. Шегаджията е като актьора: нужна му е публика, нужни са му аплодисменти — хората трябва да оценят изкуството му. Да, тук, както се казва, шегата настрана…