Сергей Павлов - По черната следа

— Успокой се — помоли го Алвен. — Нищо особено не е станало.

— Нищо особено — добави Хайнц, — ако изключим…

Кюсак настъпи деликатно Хайнц по крака и довърши:

— Ако изключим, че мисията на Кюсак се е провалила.

— Точно така — отбеляза Франк. — Като че ли вие всички сериозно се надявахте на нейния успех.

— Още по-голяма отговорност сега пада върху твоите тренирани от Вебер рамене — каза Кюсак.

И четиримата погледнаха Франк в очите.

— Какво сте ме зяпнали? — попита той.

В хола влязоха Холбрайт, Хаст и двама непознати. Единият от тях, на около петдесет години, беше възсух и строен, с бърз поглед, но сдържан в движенията си. „Николски“ — досети се Франк. Вторият, с хилаво телосложение и абсолютно плешив, в разгара на знойния летен ден беше облечен в строг официален черен костюм. Дългото му, старчески подпухнало лице изглеждаше уморено. „Грохнал кон — помисли си Франк. — Но кой ще е този мумифициран прадядо?…“ Хаст се мъкнеше последен, притиснал до гърдите си голяма синя папка.

— Добър ден, момчета! — каза Холбрайт и махна нервно над главата си с пълната си ръка, което трябваше да означава топло-фамилиарен поздрав. — Моля, всички на кръглата маса. — Зеленикавите му очи обляха Франк с вълна студено и откровено внимание. Това трая един миг, но Франк улови този миг и го почувствува изцяло.

На полираната овална маса седнаха Холбрайт и гостите. Останалите се приближиха само и застанаха в полукръг зад гърба на шефа си. Николски се настани до Холбрайт, плешивият старец зае скромно място в противоположния край на масата. От бара изскочи Лангер и протегнал в ръцете си две чаши с разхладителни напитки, огледа присъствуващите.

— Много добре — Холбрайт посочи с очи и Лангер подаде чашите на гостите. — И така, всички ли са налице?

Бяха в пълен състав, но се въздържаха от рапорт, тъй като никой не знаеше как трябва да се преценява обстановката.

— Най-напред — каза Холбрайт — искам да ви представя двамата участници в съвещанието, които, без да са членове на нашата оперативно-следствена група, имат съвсем пряко отношение към операцията „Черната следа“. Това е нашият колега, представителят на Източния филиал на Международното управление за космическа безопасност и охрана на правовия ред, мистър Николски. Неговият ранг съвсем точно съответствува на моя. Вторият участник — Холбрайт посочи с очи стареца, — ще го нарека временно мистър Хикс, е научен консултант. Той ще разясни сам ролята си в края на съвещанието.

Мистър Хикс сложи в ухото си розовото топче на слуховия си апарат и замря. Наведен напред, изгърбен, той гледаше неподвижно и безучастно блестящата повърхност на масата; очите му, полускрити от бледите клепачи, изразяваха умора и равнодушие.

Франк също почувствува умора. В този смисъл днешният полигон не беше минал без последствия за него.

Стараейки се да не привлича вниманието, Франк мина зад широкия гръб на Лангер и седна в едно кресло. Фразата на Кюсак за „отговорността“, и „тренираните му от Вебер рамене“ не излизаше от главата му. Впрочем какво искаше да каже той?

— Първите сведения за „черни следи“ получихме преди една седмица — започна Холбрайт, показвайки на Николски копия от документи. — Отделът за наблюдение на нашия филиал ни предостави ето това…

Николски прочете бързо предложения му картон.

— Съседът на Едуард Йонге лично ли е видял „черната следа“? — Николски имаше висок, но приятен глас, който по нещо приличаше на гласа на Лангер.

— Да, ето неговите показания. Обърнете внимание на датата, когато той за пръв път е забелязал „черната следа“.

— Хм… доста отдавна. Преди година и половина.

— Било на следващия ден, след като Йонге се заселил в околностите на Сан Франциско.

— Сиреч влиянието на местните условия е почти изключено. Едно немаловажно обстоятелство…

— Което ни позволява веднага да отсечем земния клон на подозренията. По-нататък… — Холбрайт подаде на Николски поредния картон.

Съвещанието се превръщаше в делова беседа на двама специалисти. Франк погледна мистър Хикс и не забеляза никакви промени нито в позата, нито в израза на лицето му. Останалите също наблюдаваха крадешком консултанта. Франк видя как Лангер се наведе към Хаст и с усмивка му прошепна нещо навярно смешно. Но Хаст нямаше настроение да се шегува — той явно се намираше под тежестта на впечатленията от източното си пътуване — и Лангер се отказа от намеренията си, започна да шепне нещо на ухото на Хайнц. Хайнц погледна стареца, трепна и вдигна очи към тавана — дори по гърба му се виждаше какво му костваше да не се разсмее.