Сергей Павлов - По черната следа

— Между впрочем — забеляза Франк — нашата кантора се нарича „Западен филиал на Международното управление за космическа безопасност и охрана на правовия ред“.

— Това е толкова вярно, както и фактът, че се казвам Барнет Лангер, а ти — Франк Полинг. А нашият шеф…

— Управление за космическа безопасност, Барни! Безопасност по отношение на изненадите на Космоса! Не съм запознат добре с „делото Шлокер“, но съм абсолютно убеден, че ликвидирането на бандата от „Черния бисер“ е чиста акция по охрана на правовия ред.

Лангер се намръщи.

— Недей да крещиш, имам прекрасен слух. Ние с теб различно разбираме термина „космическа изненада“, там е цялата причина.

— Наистина — Франк се застави да се успокои… — Юридическото ми образование не ми позволява да слагам в един кюп гангстерите на Шлокер и загадката например на „гумения паралич“, поразил една трета от глациолозите на Марс.

— Знаеш ли, работата, изглежда, не е в термините! И аз тук май съм съгласен с Вебер. Нашата главна грижа е да защитим човека от всякакви — всякакви! — изненади на Космическото пространство, навреме да застанем между човека и преследващите го различни опасности. Известни и неизвестни.

— Това е ваша грижа, господа свръхчовеци — възрази Франк — Ако ти, разбира се, се смяташ за свръхчовек.

— Аз се смятам за сътрудник на оперативно-следствения отдел.

— О, излиза, че сме колеги.

— Да, ако имаш предвид щатната таблица.

— Положението не е така безнадеждно, Барни. Гаранция е нивелиращата дейност на Вебер…

— Да вървим, колега — предложи миролюбиво Лангер. — Нямам търпение да се видя с Хаст. — Обърна се и почти тичешком се втурна по коридора.

Франк го догони с два скока.

— Защо не ми каза веднага, че Хаст се е върнал?

— Ти не знаеше ли?

— Чух, че ни канят да отидем в инструкторския хол, но откъде да зная по какъв повод. Та освен няколкото думи, които ти вчера ми…

— Между другото — Лангер се усмихна загадъчно — Хаст не е пристигнал сам.

— С онзи… от „дивите котки“ ли е? С Кизимов ли?

Емблемата на втори отдел беше стоманен хромиран тризъбец. Лангер пипна средния зъб и прекрачи през отворилия се проход.

— Не — каза, влизайки след него, Франк. — Бас държа, че това не е Кизимов. По-скоро е някой от Източния филиал.

— По-точно — шефът на оперативно-следствения отдел на Източния филиал Сергей Николски.

Франк тихичко подсвирна.

Влязоха в хол с масивна мебел канцеларски тип и голям, заел цялата стена прозорец, залян от слънцето. Правите му лъчи се раздробяваха в светлоразпръскващите щори в горната половина на стъклото, но на пода близо до прозореца имаше горещ слънчев правоъгълник. В него стояха четирима мъже: носестият Вуд, русият Алвен, Кюсак и Хайнц. Компанията примижаваше с очи и отпиваше съсредоточено през сламките съдържанието на кръглите като топки за новогодишна елха чаши. Хайнц беше с огромни слънчеви очила и въпреки малкия си ръст изглеждаше твърде войнствено — тъмната грива на косата му стърчеше живописно и диво на тила му.

— Сърдечен поздрав за всички дегустатори! — каза Лангер.

Никой не му отвърна. Лангер разбра, че не си струва да продължава в същия дух. Отиде до бара, вдигна капака, надвеси се до кръста, дълго бърника вътре и дрънча с чашите.

Франк се приближи до мълчаливата четворка. Забеляза под окото на Кюсак жълта следа от неотдавна премахната синина.

— Ако съдим по физиономията ти, задава се буря с облаци прах.

— Фантазията ти нещо се е размърдала — възрази му меко Кюсак.

— Това понякога се случва след вонящите подземия на Вебер — добави Хайнц.

А Вуд започна да го души с нос.

— Мирише на бира! — обяви той. — Ние тук се побъркахме от водопроводната вода, а Полинг благоухае като баварска пивоварна! И има още смелостта да ни нарича дегустатори!

— Дегустатори ни нарече Лангер — застъпи се за Франк Алвен, който при всички обстоятелства държеше на справедливостта.

— Вуд, ще трябва да помиришеш и Барни — каза Хайнц.

— Не го съветвам — прокънтя гласът на Лангер от бара. — Мога, без да искам, да засегна обонятелния му орган и ще трябва да отложи днешната си среща с Кет.

— Да — съгласи се Вуд. — Не си струва да рискувам. Нека Носорога да го помирише.

Отново настъпи мълчание. „Сигурно не знаят…“ — помисли Франк, бръкна в джоба си и напипа жетона с издълбания надпис „07. Черната следа“. Поиска да го извади и покаже, но размисли.

— Някой от вас ще ми каже ли най-сетне какво се е случило? — не издържа той. — Стига комедии, можете да бъдете откровени. Още повече че от вчера съм член на вашата група.