Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— Джек, Сенкевич е кардинал на наша страна. От няколко години членува в „Дружеството на Максимилиан Колбе“ и е един от главните ни източници на информация от Ватикана.

— Светият отец беше напълно откровен — продължи Бонамичи. — Обясни дилемата си на Сенкевич. Каза, че ако могат да вземат ръкописа от Източния кръст и го унищожат, няма да се чувства задължен да им прави услуги. Очевидно не им вярва. Но ако ръкописът останел в техни ръце, нямал друг избор. Тогава трябвало да приеме условията им и ако се наложело, да работи с тях. Освен това им дължал нещо заради борбата им срещу комунизма.

В стаята настъпи тишина.

— С колко време разполагаме? — попита Ерцбергер. Бонамичи сви рамене.

— Според мен с няколко дни. Всъщност не знам. Те ще стискат ръкописа, докато всичко се уреди.

— Не мисля така — тихо, но ясно каза Августин дьо Гале. — Ботичиари не е глупак. Той ще спечели на своя страна Светия отец, но му е ясно, че след като се прости с ръкописа, Източният кръст ще изгуби влиянието си във Ватикана. Папата винаги може да промени решението си. Ако не сегашният, то следващият. Те се стремят към неограничена власт. Мисля, че Лигата ще се съгласи ръкописът да бъде скрит, при условие че получи каквото иска и документът остане под прекия й контрол. Това би бил идеалният компромис.

Бонамичи кимна.

— Имаш право. Искаме ли да предотвратим всичко това, трябва да вземем ръкописа. И то през следващите няколко дни, ако вече не е станало твърде късно. Мисля, че знам къде го държат.

Вроцлав, Полша

Митингът завърши без насилие. След него щеше да има леки сблъсъци, но нищо сериозно — няколко счупени глави и ребра. В сутрешните вестници щеше да пише за добро поведение. Впечатляващо беше преди всичко участието на кардинал Чечановски и другите високопоставени църковни сановници. Фактът, че те имаха еднаква платформа с прословутите десни сили, се подценяваше от всички засегнати. Лозунгът беше „Нова политика за нова Полша“. В пресата не се споменаваше, че някои от по-недискретните присъстващи развяваха знамена със свастики.

Словото на Чечановски беше кратко и силно. Той беше национален герой, водач на опозицията срещу комунизма. Чечановски възхвали смелостта на борците за свободата на Полша и загатна за предателите, които искат да подкопаят бъдещето на страната, като внасят атеистичните и либерални философии на гнилия Запад във все още нестабилния полски живот и политика. Следващите оратори бяха улеснени. Един след друг те ставаха и изливаха отровата си в ушите на слушателите. Когато започна да се здрачава, пред тълпата вече бе представена една ясна и последователна дясна програма. За въображението не остана почти нищо. Кардиналът се върна в Честохова, за да се срещне с пратеника на Ботичиари.

— Кажи на негово Високопреосвещенство — рече Чечановски, — че съм съгласен с предложението му. Но не мога да му дам ръкописа. Изключено.

— Разбирам. В такъв случай трябва да ти кажа, че кардинал Ботичиари очакваше това. Помоли ме да те уведомя за готовността му да постигнете компромис. Няма да показвате ръкописа на хората и да строите светилище за него. Няма да му приписвате чудотворни сили, нито ще признавате за съществуването му. Съхранявайте го, където искате. Негово Високопреосвещенство иска само гаранции, че е на сигурно място, и че за него ще знаят колкото е възможно по-малко хора. В замяна той ще осигури пълната подкрепа на Светия отец за вашите политически и религиозни програми. Източен кръст ще получи статут на личен съвет на папата, а в Източна Европа ще има предимство пред Опус Деи по отношение на бюджета и хората. Трябва лично да се убедите, че политиците, които избирате да ви подкрепят и да работят за Лигата, са праволинейни хора и всеотдайни католици. Светият отец няма да търпи повторение на крайностите, извършени от Източния кръст в миналото. Не трябва да се допуска връщане към нетолерантността.

— Разбрано. Имаш думата ми. Няма да възникне причина за скандал. Нашите кандидати ще бъдат изключително добродетелни хора. Уверявам те.

Чечановски се усмихна, докато бавно въртеше кардиналския пръстен на пръста си. След известно време папата щеше да умре. Може би съвсем скоро. И тогава всичко щеше да стане много по просто.

Честохова, Полша

Четвъртък, 14 януари

Възрастните и недъгавите бяха навсякъде. Хотелите и пансионите бяха пълни. Църковните общежития отпращаха дори болните. На вратите на градските болници имаше надписи, които забраняваха достъпа на външни лица, но въпреки всичко те продължаваха да идват — с автобуси, коли и влакове, пеша, на патерици и в инвалидни колички, бутани от роднини с мрачни лица. Сакатите, парализираните, инвалидите, импотентните и отпадналите духом мъкнеха грохналите си тела и съсипан живот, туморите, откритите рани, разбитите сърца, отчаянието, брътвежите и сълзите си. Искаха да бъдат излекувани, търсеха насърчение и онова, което нямаха — деца, опрощение, радост, ръка за помощ и спокойствие. Бяха чули, че могат да намерят някои от тези неща там и че най-величествената реликва, скривана дотогава от безбожниците комунисти, отново е извадена на бял свят и всеки ден извършва чудеса.