Иван Янев: Македония и българо-италианските отношения 1941–1943 г.

Между Италия и България започват все по-задълбочаващи се проблеми в Македония. Цар Борис предприема пътуване на 28 май най-напред до Германия, където води разговори с Хитлер и Рибентроп по проблемите с италианците. Германските управляващи одобряват евентуалното посещение на Борис в Рим да търси разрешение на проблемите с Италия. На 9 юни царя пристига в Сан Росоре, където има разговор с краля на Италия Виктор Емануил, който му препоръчва да търси контакт само с Мусолини, тъй като Чано вече нямал голямо влияние. Срещата между двамата се осъществява на 12 юни. След срещата излиза, че царя и Мусолини са разговаряли по „общи теми“, а решението на проблемите оставят на бъдещата среща, която се уговарят да се състои между италианските управляващи от една страна и Филов и Попов от друга. 22 22 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 345–347. На 16 юни следобед пристига в София секретаря на царя Балан, който носи писмо от Борис с информация за срещата на царя с Мусолини. Дучето не се е изказал ласкаво за Югославия и Румъния, но по отношение на Солун той бил на позицията, че при сегашната ситуация градът трябва да се даде на България, за което той щял да настоява. За проблемите създадени в Македония между българите и албанците подкрепяни от италианските си приятели Мусолини поискал среща с българските министри Филов и Попов или само с единият от тях. 23 23 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 299 Царя се връща в България на 20 юни. И. Димитров пише: „Задачата бе да се подготви добре посещението на Филов и Попов в Рим, което щеше да се окаже решаващо за българските териториални претенции.“ 24 24 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С, 1976, с. 412–413 На 30 юни външният министър на Италия граф Чано записва в дневника си, че италианците са решили „… ако хърватите и българите се опитат да хитруват, границите да се определят с декрет, без да се взема тяхното мнение.“ 25 25 Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 331 На 6 юли от Рим пристига новината, че посещението на Попов и Филов е определено за 14–15 юли, като е било намекнато, че българите трябва да носят подаръци и ордени за италианците. Бил е представен проект за поправка на българо-албанската граница, но в наш ощърб. 26 26 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332 След така представената ситуация около българо-албанската граница от италианците Филов подкрепен и от останалите влиятелни министри решава да започне да се отлага посещението в Рим. Такъв повод се представя с разболяването на Попов от ангина придружено с висока температура. През нощта на 10 срещу 11 юли военният министър Даскалов буди Филов с информацията, че италианците представили ултиматум на българските погранични власти да отстъпят мината намираща се северо-западно от Люботрън, защото в ако не я освободят доброволно италианските войски ще я завземат. Даскалов нарежда да се засилят българските позиции. Също се нарежда на българските военни да стрелят ако италианците поискат да настъпят. Филовото мнение е следното: „Явно е, че всичко това е нарочно скроено, за да ни поставят пред свършен факт и да продължат същата тактика и на други места.“ 27 27 Пак там, с. 337 На 10 юли граф Чано пише в дневника си за отлагането на посещението на българските управляващи в Италия. И правилно излага съмненията си, че българската страна протака срещата, той пише: „Добивам впечатлението че българите не желаят да водят разговори с нас, като предпочитат границите да бъдат установени едностранно, за да могат винаги да оспорват справедливостта на решението, което не биха могли да сторят, ако се направи един редовно подписан пакт.“ 28 28 Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 335 Берлин инспирира в София да не се съгласява с промяна на българо-албанската граница без да се вземе под внимание германската позиция. 29 29 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 350 На 17 юли италианският пълномощен министър в София Маджистрати уведомява българското правителство за решението на италианското, че последното е решило едностранно да определи българо-албанската граница. 30 30 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332 На 19 юли италианците едностранно посредством декрет определят българо-албанската граница. Както пише италианския външен министър Галиацо Чано „Наближаващата безплодна визита на българските министри в Рим започва с лоши предзнаменования.“ 31 31 Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 338 На същият този 19 юли Филов и Попов отпътуват за Рим, където пристигат на 21 юли сутринта. Първо те имат аудиенция при крал Виктор Емануил, на която не се засягат политически въпроси. След това двамата са приети от Бенито Мусолини. На срещата присъства и граф Галиацо Чано. Основната тема на разговора се върти около границата в Македония. Както Филов пише Дуче не е давал възможност да се изкажат българските претенции по отношение на Тетово, но за Охрид внимателно е изслушвал българските аргументи, а също и за манастира „Св. Наум“, за който Чано ожесточено се противопоставяше, заявявайки, че манастира бил албански, но Филов убедително се аргументира, че манастира никога не е бил албански, а и населението в района е българско. На края Мусолини обобщава, че границата ще бъде съобразена главно с Виенската линия и ще се създаде смесена италиано-българска комисия, която на място ще установи границата, а и също или същата или друга комисия ще се занимае с размяната на населението. Отново Мусолини казва, че Солун трябва да бъде български. 32 32 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332 Мусолини обещава на българските министри, че декрета за едностранното определяне на граничната линия няма да се огласява. 33 33 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 352 Граф Чано пише в дневника си за българските министри: „Дошли са да се молят за известни гранични отстъпки, особено в зоната на Охридското и Преспанското езеро, които са необходими за засилване на личното им положение в собствената им страна. Държах се твърдо поради формални причини, а не понеже бях тъй убеден. Някои малки отстъпки може да се направят в заседанието на смесената комисия.“ 34 34 Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 339 На 27 юли Филов и Попов са на аудиенция при царя, за да го запознаят с посещението си в Италия, от което се завърнаха предния ден. 35 35 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332 В доклад до ген. Лист от 29 юли 1941 г. се говори за негативно отношение на българите към италианците като основна причина се сочи окупирането на части от Македония от Италия, смятани от България за свои територии. 36 36 Колектив, България своенравният съюзник на Третия Райх, С. 1992 г., с. 45 Италианците след заминаването на българските министри от Рим дадоха публичност на декрета за определяне на българо-албанската граница. 37 37 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 352 На 2 септември Филов е уведомен от Попов и записва в дневника си, че: „Италианците с декрет определили границата на Албания на 12 август, след нашето заминаване от Рим. Направили са на всеки случай малка поправка при Охрид и Ресен, като ни дават на юг и Пещани. Искат да побързаме сега с назначението на комисията, която ще установи границата окончателно. Ще гледаме да протакаме колкото се може повече.“ 38 38 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332 Наистина съставянето на смесена българо-италианска комисия се протака задоволително дълго. Смесената комисия започна работа едва на 20 октомври 1942 г. в Тирана. Като основа комисията имаше демаркационната линия Рибентроп-Чано от април 1941 г. 39 39 Гоцев, Д., Документи, материали и спомени из документалните записки на о. з. подполковник Вълко Антонов Яначков за териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942–1943 г., сп. Македонски преглед, кн. 3, 2004 г., с. 117 Първата работна среща на смесената комисия продължи до 26 октомври. На 7 ноември се проведе второто събиране на комисията, което се състоя в Скопие. На тази среща основно се разглеждаха случаите на двувластие, които не бяха редки и, които засягаха български населени пунктове, които се намираха в българската част на Македония, а техните имоти се намираха в територията управлявана от италианците. Българската делегация предложи на италианската имотите да се прехвърлят към населените места и по този начин те щяха да побаднат под български контрол, но италианците искаха не имотите да се присъединят към селищата, а последните да се прехвърлят към имотите. По този начин селищата щяха да попаднат под италиански контрол. 40 40 Пак там, с. 121 Все пак бе решено т. Нар. Двувластници да бъдат снабдявани с временни удостоверения за пресичане на демаркационната линия. Третата и последна работна среща на смесената комисия по уточняване на линията се състоя в Тирана от 11 до 31 март 1943 г. Тази среща бе най-трудна, тъй като италианците искаха цялата водна площ на Охридското езеро. Във Виена Рибентроп и Чано не бяха прокарали демаркационна линия през водите на езерото и това даваше право на италианците да претендират за цялата водна повърхност. Но българите твърдо остояваха, че водната площ на езерото трябва да бъде пропорционална на бреговата ивица и, че не може цялото езеро да бъде под властта на Рим. В крайна сметка италианците се съгласиха и този болезнен въпрос бе разрешен като бе прокарана демаркационна линия през водите на Охридското езеро. На 29 март 1943 г. Се подписа протокол за уточнената демаркационна линия в Македония между Италия и България. Това споразумение трябваше да влезе в сила от 15 юни 1943 г., но делегациите на двете страни постигнаха съгласие за влизане в сила с едномесечно закъснение. 41 41 Пак там, с. 126–127 Това решение, което дойде след много перипетии бе твърде много закъсняло и не можеше да изиграе своята роля. 42 42 Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 360 През юли Мусолини бе свален от власт и заменен с маршал Бадолио. Италия практически излезе от Тристранният пакт и от съюзница на Германия се превърна в неин противник.