Иван Янев - Македония и българо-италианските отношения 1941–1943 г.

В този дух Митаков продължава да се възхищава на българския успех и накрая френетично завършва: «И всичко това, тая велика радост, това неземно щастие ние дължим на един — на немския народ, на един човек — на вожда на немския народ Адолф Хитлер — най-великия човек на нашата епоха, за когото няма титла — полубог, бог. … Потомствата ще ни завиждат, ще гледат на нас с чувството на респект само затова че сме живели в тая велика епоха, че сме съвременници на тоя велик човек, на тоя полубог, на тоя бог.» 8 8 Пак там, с. 403 Германия отстъпваше на Италия Западна Македония включваща градовете Тетово, Кичево, Гостивар, Дебър, Струга, а така също и няколко охридски села. Земите дадени да се контролират от българи и италианци имаха временен статут и в бъдеще те можеха да се разширят. 9 9 Колектив, Македония история и политическа съдба, Ст. Загора, 1998 г., с. 10 Във Виена между италианци и германци се подписа протокол по силата на, който се определя демаркационната линия в Македония. Според Виенската линия остават редица не разрешени спорни моменти между Италия и България. Германия не удовлетворява изцяло българските ревандикации, но същото важи и за италианците, които се стремят към създаване на Велика Албания. «Така българските национални интереси в Македония частично са разрешени, но с оглед на стратегическите планове на Германия.» 10 10 Пак там, с. 13 Цар Борис иска среща с фюрера след като в София се ширят информации, че италианците се настаняват в Охрид. За срещата се получава разрешение на 18 април, че тя може да се състои на следният ден 19 април. Царя лети за Главната квартира на Райха, където разговаря с Хитлер няма извори за състоялата се среща между двамата, но най-вероятно царя настоява цяла югославска Македония да се присъедини към България заедно с Охрид и също той настоява и за Солун. За Охрид Хитлер казва, че трябва да се вземат под внимание и италианските интереси, но като цяло той се отнася положително към българските аспирации, но е на мнение, че тези проблеми трябва да се уточнят на един по-късен етап след края на войната. 11 11 Нойков Ст., Радев В., Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г., С, 1995 г., с. 28–29 След срещата българската армия започва навлизането си във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Присъединяването на тези области допринасят за добавката към името на царя, който вече бива наричан «обединител». 12 12 Колектив, История на България през погледа на историците, С, 1993 г., с. 696 Филов пише, че при заминаването на царя за срещата му с Хитлер на 19 април монарха е бил нервен, но при завръщането си на следният ден следобед бил доволен от срещата. Царя поставил въпроса за Солун, но Хитлер оставил разрешението на този проблем след войната, а за Охрид ще се вземе пред вид и италианската позиция. На 23 април вечерта при царя са Филов и Попов монарха изразява своето безпокойство, че съществува опастност България да загуби Дебър и Тетово, но двамата министри го уверяват, че това не е голяма загуба. Според Филов «Работата се слага така: за Солун фюрерът още не бил взел решение; също и за гръцка Македония. Сръбска Македония до Шар и Качаник с Враня и Пирот ще бъдат наши; в Тракия на изток от линията Свиленград-Дедеагач ще се направят вероятно концесии на турците.» 13 13 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 295–296 Българите посрещат с изключителен възторг възвръщането на Македония. Сотир Нанев има щастието да бъде един от първите българи, които навлизат в новите (стари) земи на България. Той пише възторжено:

Ние преминахме границата и влязохме ликуващи в новоосвободена Македония. От гърлата на всички се чуха възторжени слова за този много-очакван ден: Македония, люлката на българската писменост, е свободна и присъединена към майката родина.“ 14 14 Нанев С., Македония 1941 г., С, 2003 г., с. 14

През пролетта на 1941 г. Българската територия нарастна с 39 756,6 кв. км с население 1 875 904 души. Територията на Македония, която се присъединяваше към България бе 23 807 кв. км и население 1061338 души. 15 15 Рачев Ст., Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г., С, 1998 г., с. 125 На 24 април се подписа спогодбата Клодиус-Попов, която дава право на България да администрира Новите земи. Вижда се, че Германия не желае на този етап окончателно да разреши териториалните аспирации на България, а предпочита да я държи изкъсо. В Западна Тракия немците създават контролирана от тях територия към, която България има основателни претенции, също така и Егейска Македония остава извън новоприсъединените земи. България започва въвеждането на българско законодателство в новоосвободените земи, в които се утвърждават три центъра Битоля, Скопие и Ксанти. 16 16 Колектив, История на България В III тома, т. III, С, 1999 г., с. 605 Българската администрация се заема с твърде трудната задача за възстановяването на българщината в новоприсъединените територии. Затруднението идва от това, че гърци и сърби са действали изключително против българщината в тези райони. В началото много от бежанците не смеят да се завърнат, заради неясният край на войната, но въпреки всичко някои от тях се отправят към родните си места. Българската администрация прави всичко възможно завръщащите се хора да бъдат задоволени във всяко отношение. Също се възстановяват църкви и училища. 17 17 Колектив, История на България през погледа на историците, С, 1993 г., с. 697–698 Ден след подписването на Спогодбата Рибентроп уведомява Клодиус да съобщи в София, че Струга, Гостивар, Тетово се включват в територията на Албания, но Охрид с прилежащите му райони се дава на България. За включените към Албания селища цар Борис на 24 април убеждава Клодиус, че аспирациите на България почиват както на етнографски така и на географски мотиви. 18 18 Нойков Ст., Радев В., Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г., С, 1995 г., с. 29 На 27 април царя отново се среща с Карл Клодиус, който е заместник-началник на Търговско-политическия отдел към министерството на външните работи на Райха. Царя научава, че Охрид и околностите са за България и, че някои от населените места към, които България има основателни претенции са включени към Албания, но царя пред вид общата ситуация изразява своето удовлетворение. 19 19 Пак там, с. 29–30 На 27 април следобед Филов е повикан от царя, за да го информира за разговорите си с Клодиус, който съобщил на монарха, че „след продължителните преговори с италианците Охрид остава с Ресен у нас, обаче Преспа, Струга, Дебър, Гостивар, Тетово и Кичево отиват в Албания.“ 20 20 Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 299 На 14 май се открива сесията на Народното събрание. Филов обрисува обстановката, която е празнична залата е окичена с цветя направена е подготовка за филмиране на изказванията. Министрите са посрещнати с акламации, Филов държи реч, с която официално уведомява за придобиването на новите земи. Но речта на председателя на парламента Логофетов е определена от Филов като нетактична. Тя е дълга, а не както сутринта на същия ден Логофетов му заявява, че ще каже няколко думи, в речта си председателя на събранието засяга най-вече италианците. Това изказване на Логофетов довежда до неговата оставка. 21 21 Пак там, с. 307–309

Читать дальше