Ан Макафри - Полетът на дракона

— Изглежда, — отбеляза той сухо, — че предчувствието ти и в двата случая е усещало самата теб.

Тя кимна.

— Имала ли си и други такива предусещания… или може би трябва да кажа самопредупреждения?

Тя потрепери, но му отговори с по-голяма доза от стария си дух:

— Не, но ако трябва да имам, ще идеш ти. Аз не искам.

Ф’лар се ухили зловещо.

— Бих искала първо да зная — добави тя — защо и как е възможно това.

— Никога не съм срещал да го споменават където и да било — отговори той спокойно. — Разбира се, щом ти си го направила… и ти без съмнение си го направила, — увери я той бързо, виждайки възмутения й протест, — то очевидно може да бъде направено. Казваш, че си мислела за Руата, но си мислела за нея както тя е била именно този ден. Ден, който определено си запомнила. Мислела си за пролетта, преди изгрев, без Червената Звезда, — да, спомням си, че ти спомена за това, — така че сигурно човек трябва да си спомни белезите, характерни за определен ден, за да се върне между времената към миналото.

Тя кимна бавно и замислено.

— Точно същия начин си използувала и втория път, за да попаднеш в Руата отпреди три Оборота. И, разбира се, също е било пролет.

Той потри ръце, след това ги постави на коленете си със съчувствено потупване и се изправи на крака.

— Сега се връщам — каза той и излезе от стаята, игнорирайки зле артикулирания й предупредителен вик.

Рамот се беше свила в леговището си, когато Ф’лар мина покрай нея. Той забеляза, че цветът й си е останал добър въпреки изцеждането на енергията й от сутрешните упражнения. Тя хвърли поглед към него. Многофасетното й око вече беше покрито от вътрешния защитен клепач.

Мнемет очакваше ездача си на скалния ръб. Излетя в момента, в който Ф’лар скочи на шията му, и се изви в широки кръгове нагоре над Звездния камък.

Искаш да пробваш трика на Лесса, каза Мнемет, без да се вълнува особено от мисълта за евентуалния експеримент.

Ф’лар потупа голямата извита шия въодушевено. Разбираш ли как е станало това с Рамот и Лесса?

Така добре, както и всеки друг би могъл, отвърна Мнемет с нещо като свиване на рамене. Кога имаш предвид?

Преди този момент Ф’лар нямаше каквато и да било идея. Сега мислите му безпогрешно го върнаха назад към летния ден, когато Р’гуловият бронзов Хат беше летял в брачен полет с гротескната Неморт, и Р’гул беше станал Водач на Уейра на мястото на загиналия му баща, Ф’лон.

Студът на между беше единственият белег, че те са се прехвърлили; все още летяха над Звездния камък. Ф’лар се учуди дали не са пропуснали някакъв важен за прехвърлянето елемент. След това забеляза, че слънцето е в друга част на небето и че въздухът беше по лятному топъл и свеж. Уейрът под тях беше празен. Нямаше дракони, които да се пекат по скалните площадки, нямаше жени, заети с работата си в Чашата. Върху сетивата му се стовариха звуци: пресипнал, рязък смях, викове, писъци, и мек напяващ звук, който се извисяваше над шумотевицата.

След това откъм спалните за млади ездачи в Долните Пещери се появиха две фигури — юноша и млад бронзов дракон. Ръката на момчето лежеше отпуснато около шията на звяра. Впечатлението, което те създаваха у летящите наблюдатели, беше на пълно отчаяние. Двамата спряха край езерото. Момчето се втренчи в спокойната синя вода, след това погледна нагоре към леговището на кралицата.

Ф’лар позна в това момче себе си и го изпълни състрадание към това по-младо свое его. Ако само можеше да увери това момче, така подтиснато от тъгата, така изпълнено със страдание, че един ден то ще стане Водач на Уейра…

Внезапно, стреснат от собствените си мисли, той нареди на Мнемет да се прехвърли обратно. Усети страховития студ на между като плесник по лицето, заменен почти внезапно, когато те се измъкнаха от между, от студа на обикновената зима.

Мнемет бавно се спусна към леговището на кралицата, така потресен, както и Ф’лар, от това, което те бяха видели.

— Не разбирам защо настояваш Ф’нор да рови тези идиотски неща от Исленския Уейр — възкликна Лесса раздразнено. — Те съдържат единствено банални бележки колко мерки зърно са били използувани, за да се опече хлябът за съответния ден.