Ан Макафри - Полетът на дракона

Гневът на лицето на Ф’лар, когато той скочи от шията на Мнемет и тръгна към Лесса, й върна яснотата на ума моментално. Тя не се и помръдна да го избегне, когато той я хвана за раменете и я разтърси силно.

— Как посмя да рискуваш себе си и Рамот? Защо трябва да ми се налагаш при всяка възможност? Разбираш ли какво щеше да стане с цял Перн, ако бяхме изгубили Рамот? Къде беше отишла? — Той пръскаше слюнки от гняв, подчертавайки всеки въпрос, който изхвръкваше от устата му, с разтърсване, което раздрусваше главата й.

— Руата — успя да каже тя, опитвайки се да се задържи изправено. Посегна да се улови за ръцете му, но той я разтърси отново.

— Руата? Ние бяхме там. Теб те нямаше. Къде беше отишла?

— Руата! — извика Лесса по-високо, опитвайки се да се хване за него, тъй като той продължаваше да я тръска извън равновесие. Не можеше да подреди мислите си, докато той я размяташе наоколо.

Тя беше в Руата, каза твърдо Мнемет.

Бяхме там два пъти, допълни Рамот.

Когато по-спокойните думи на драконите проникнаха през беса на Ф’лар, той спря да разтърсва Лесса. Тя увисна неподвижно в хватката му. Ръцете й слабо се опитваха да се задържат за неговите, очите й бяха затворени, лицето й беше посивяло. Той я вдигна на ръце и бързо закрачи навътре в леговището на кралицата. Драконите го последваха. Той я постави на леглото, увивайки я плътно в кожената завивка. След това повика през сервизния канал дежурния готвач да изпрати горещ клах.

— Добре де, какво стана? — запита той.

Тя не гледаше към него, но той успя да улови за миг погледа й на преследван човек. Тя мигаше непрекъснато, като че ли желаеше да изтрие от паметта си това, което току-що беше видяла.

Най-сетне тя се овладя в някаква степен и каза с нисък, изморен глас:

— Наистина бях в Руата. Само че… бях назад в Руата.

— Назад в Руата ли? — повтори Ф’лар глупаво. Значението на думите за момент му убягна.

Точно така, съгласи се Мнемет и изпрати в ума на Ф’лар двете сцени, които беше измъкнал от паметта на Рамот.

Поразен от важността на визуализацията, Ф’лар усети, че се отпуска бавно на ръба на леглото.

— Ти си пътувала между времена?

Тя кимна бавно. Ужасът започваше да изчезва от очите й.

— Между времена? — мърмореше Ф’лар. — Чудя се…

Умът му запрехвърля възможностите. Това можеше да промени доста сериозно шансовете за оцеляване на Уейра в негова полза. Не му хрумваше как точно да използува тази изключителна способност, но тя трябваше да бъде предимство за драконовите ездачи.

Обслужващото устройство загрохоти. Той взе каната от платформата и наля две купички.

Ръцете на Лесса трепереха толкова силно, че тя не можеше да поднесе своята купичка към устните си. Ф’лар я задържа вместо нея, чудейки се дали пътуването между времена винаги причинява този тип шок. Ако това беше така, той надали щеше да е особено предимство. Ако тя се беше изплашила достатъчно за днес, може би нямаше да се отнася толкова подигравателно към заповедите му следващия път, което щеше да бъде в негова полза.

От мястото си пред леговището Мнемет изсъска мнението си по въпроса. Ф’лар го игнорира.

Лесса сега буквално се тресеше. Той я обхвана с ръка, притискайки завивката към слабичкото й тяло. След това поднесе купичката към устните й, давайки й да пие насила. Усети, че треперенето поотслабна. Тя правеше дълги, бавни, дълбоки вдишвания между глътките, предназначени да й помогнат да се овладее. В момента, когато я усети да се напряга под ръката му, той я отпусна. Учудваше се дали Лесса изобщо някога е имала някого, към когото да се обърне. След като Факс беше нападнал семейното й Хранилище — определено никой. Тя беше била тогава само единадесетгодишна, съвсем дете. Нима омразата и отмъстителността бяха единствените емоции, в които се беше упражнявало растящото момиче?

Тя отпусна купичката, обгръщайки я с длани внимателно, като че ли й се струваше, че тя съдържа нещо невероятно важно.

— Сега. Кажи ми — нареди той с равен глас.

Тя пое дълго и дълбоко въздух и започна да говори. Ръцете й стиснаха по-здраво купичката. Вътрешното й объркване не беше намаляло; по-скоро беше взето под контрол.

— На Рамот и на мен ни доскуча от упражненията за начинаещи ездачи — започна тя откровено.

Ф’лар разбра мрачно, че въпреки че приключението й може би я е научило да бъде по-внимателна, то ни най-малко не я е изплашило до степен да я направи послушна. Той се съмняваше, че каквото и да е би могло да го стори.