Ан Макафри - Полетът на дракона

Т’тон и Мардра запълваха времето й с безбройни подробности по организирането на отпътуването, така че в Уейровете да не останат никакви данни за него, освен драперията и Песента на Въпроса.

И един ден Лесса нареди на Рамот да се издигне в небето с облекчение, близо до сълзи, за да заеме мястото си до Звездния Камък на Форт Уейр, близо до Т’тон и Мардра. В петте Уейра ятата бяха подредени в големи формации, готови да тръгнат на път през времето.

И когато всеки един Водач на Уейра рапортува на Лесса, че всички са готови, и че отправните точки, определени от движението на Червената Звезда, чакат в представата им, именно тази пратеничка от бъдещето подаде командата за прескачане между.

Вече бяха направили единадесет скока между. Бронзовите дракони на Водачите на Уейрове разговаряха с Лесса всеки път, когато спираха за кратко между скоковете. От над хиляда и осемстотинте дракона само четири не бяха пристигнали, и това бяха стари животни. Всичките пет Уейра се съгласиха да спрат за бързо хапване и горещ клах преди последния скок, който щеше да бъде само дванадесет Оборота.

— По-лесно е да се прескочат двадесет и пет оборота, отколкото дванадесет — коментира Т’тон, когато Мардра сервира клаха. Той хвърли поглед към Червената Звезда, техният проблясващ през изгрева, верен водач. — Тя не променя позицията си толкова много. Разчитам на теб, Лесса, да ни дадеш допълнителни отправни точки.

— Искам да ни върна в Руата преди Ф’лар да открие какво съм направила. — Тя потрепера, когато погледна нагоре към Червената Звезда, и бързо отпи от горещото питие. — Виждала съм Звездата такава точно веднъж… не, два пъти… преди, в Руата. — Тя спря поглед върху Т’тон. Гърлото й се сви, когато си припомни онази сутрин: денят, когато тя беше решила, че Червената Звезда е заплаха за нея, три дни след което Факс и Ф’лар се бяха появили в Руатското Хранилище, Факс беше умрял от ножа на Ф’лар, и тя беше отишла в Бенденския Уейр. Внезапно й се зави свят и тя се усети слаба и странно неспокойна. Не беше изпитвала подобно нещо, когато спираха между останалите скокове.

— Добре ли си, Лесса? — попита загрижено Мардра. — Побеляла си. Трепериш. — Тя обхвана с ръка Лесса и погледна загрижено към Т’тон.

— Преди дванадесет Оборота бях в Руата — промърмори Лесса, улавяйки се за ръката на Мардра. — Бях в Руата два пъти. Да тръгваме бързо. Твърде много пъти съм тази сутрин. Трябва да се върна обратно. Трябва да се върна обратно при Ф’лар. Той ще бъде толкова сърдит.

Истеричната нотка в гласа й стресна както Мардра, така и Т’тон. Последният веднага заповяда огньовете да бъдат изгасени, всички да се качват на драконите и да се готвят за последния скок напред.

Размътеният ум на Лесса предаде отправните точки на драконите на другите Водачи на Уейрове: Руата във вечерен полумрак, Голямата кула, вътрешния двор, пролетния въздух…

Седнали от двете му страни, Литол и Робинтън накараха Ф’лар да яде, наливайки го умишлено с вино. Някъде вътре в себе си Ф’лар знаеше, че той трябва да продължи, но усилието беше смазващо, и вече нямаше желание. Това, че те все още имаха Придит и Килара, за да продължат драконовия род, не беше успокоение. И той все още се бавеше да изпрати някого да повика Ф’нор, неспособен да посрещне признанието, което това означаваше. С изпращането за Придит и Килара той потвърждаваше факта, че Рамот и Лесса вече няма да се върнат.

Лесса, Лесса, крещеше той наум непрекъснато, проклинайки я в един момент за безсмисленото й, неразумно поведение, обичайки я в следващия за това, че беше се опитала да осъществи толкова невероятно начинание.

— Казах, Ф’лар, че в момента се нуждаеш от сън повече, отколкото от вино — проникна гласът на Робинтън през пелената, която го обгръщаше.

Ф’лар погледна към него с объркан израз на лицето. След това разбра, че се опитва да вдигне каната за вино, която Робинтън здраво държеше притисната към масата.

— Какво казваш?

— Ела. Ще ти правя компания в Бенден. Всъщност, нищо не би могло да ме убеди да те изоставя в момента. Човече, ти остаря с години в течение на часове.