Гордън Томас - Тайната история на Мосад

ДЖСЕ — Главно управление за външна сигурност. Събира промишлени и икономически разузнавателни данни, прониква в терористични организации и води класически шпионаж; Direction Generate de la Securite Exterieure (DGSE).

ДПСД — Дирекция за отбранителна сигурност и военна продукция. Осъществява събиране на военни разузнавателни данни в чужбина; Direction du Production et de la Securite de la Defence (DPSD).

ДРМ — служба за разузнаване чрез спътници, разделена на пет подуправления, на подчинение на действащия министър-председател.

ДСТ — Управление за териториално наблюдение, най-голямата и мощна разузнавателна служба във Франция. Има няколко хиляди служители. Действа както вътре в страната, така и зад граница. Широкият спектър на дейността й включва наблюдение върху всички чужди посолства в Париж и осъществяване на голям брой тайни операции. Пряко подчинена на действащия министър на вътрешните работи; Directorate for Surveillance of the Territory (DST).

СЖДН — Главен секретариат на националната отбрана, на подчинение на действащия министър-председател. Следи военното разузнаване в държави, които представляват интерес за Франция; Secretariat General de la Defence Nacionale (SGDN).

МИТИ — отговаря за събирането на търговска и икономическа информация от цял свят.

НАИЧО — подразделение на изследователския отдел на правителството на Япония. Разполага с голям бюджет за анализ на отбранителната политика на водещи страни, които представляват интерес за Япония.

ПСИА — Управление за обществена сигурност, дейността му е съсредоточена върху контрашпионажа и борбата с тероризма. Действа преди всичко вътре в страната, но от 1999 г. предприема операции в целия свят; Public Security Investigation Agency (PSIA).

ГЕДЕОН (библ.) — наричан още Йероваал; съдия Израилев, покорил мадиамци. — Библия. Книги на Вехтия завет. Книга Съдии Израилеви, 6–8; Гедеоново общество — затворена религиозна организация на миряни в Америка. — Бел.прев.

Червената лампичка на телефона до леглото присветна в един парижки апартамент в оживения Четвърти район, недалеч от центъра „Помпиду“, и сложното записващо устройство автоматично се задейства. Висококвалифициран израелски специалист по съобщителна техника беше долетял специално от Тел Авив, за да инсталира записващото устройство. Целта беше да се избегнат подозренията на съседите, когато телефонът звъни в малките часове на нощта. Техникът беше служител на яхаломин, подразделение на Мосад, което извършваше инсталирането и поддръжката на комуникационни системи за сигурност в тайните квартири на израелската разузнавателна служба.

Конспиративният апартамент в Париж по нищо не се отличаваше от останалите жилища наоколо, въпреки че имаше блиндирана входна врата и стъкла на прозорците, които, подобно стъклата в Белия дом, можеха да отклоняват скенери. Из големите градове по целия свят имаше пръснати множество такива апартаменти, закупени в брой или наети за постоянно. Много от тях стояха необитаеми продължително време, докато не се наложеше да бъдат използвани по предназначение.

Настоящата операция беше в ход от юни 1997 година. Началото й беше поставено от този парижки апартамент с пристигането на мосю Морис, чийто френски беше особено добър, дори с лек европейски акцент. През годините съседите му бяха срещали и други като него: мъже, и по-рядко жени, които пристигаха без предизвестие, прекарваха седмици или месеци в жилищната сграда, докато един ден изчезваха, все едно че никога не ги е имало. Също като своите предшественици, и Морис учтиво отклоняваше хорското любопитство от себе си и от онова, с което се занимаваше.

Морис беше катца — редови агент на Мосад.

Външно той така се сливаше с тълпата, че би останал незабелязан, дори да прекосеше безлюдна улица. Бяха го вербували в добрите стари времена на Мосад, когато дейността на организацията беше обвеяна с митичност, останала почти ненакърнена през годините. Бяха забелязали способностите му отрано, още докато отбиваше военната си служба, и го бяха изтеглили във военновъздушното разузнаване след един тренировъчен лагер за новобранци. Най-важното му предимство се беше оказала лекотата, с която учеше чужди езици (владееше перфектно английски, френски и немски), наред с други ценни качества като това да допълва по логически път липсващите детайли в хода на разследването по даден случай, да отсява зрънцето истина, въпреки спекулациите по темата, както и да осъзнава ограничеността на предположения, правени въз основа на непълна информация. Преди всичко обаче военните оцениха вродения му талант да манипулира околните. Той умееше да убеждава, да ласкае, да подкупва и в краен случай — да заплашва, но да постига своето.