Гордън Томас - Тайната история на Мосад

Заповедта беше на Халеви.

Късметът на екипа проработи. Един от кюрдите излезе от посолството и отиде в бара на реномирания хотел „Норфолк“. По една от класическите техники на Мосад човек от екипа се „приближи“ до кюрда. С тъмна кожа и отличен кюрдски диалект, агента се представи за кюрд, работещ в Найроби. Той успя да научи, че Йоджалан е обзет от безпокойство. Последната му молба за политическо убежище в ЮАР не беше удостоена с отговор. Другите африкански страни също бяха зле настроени срещу кюрдския лидер и нямаше да му дадат входна виза.

Техническият екип на Мосад използваше оборудването си, за да наблюдава движението към и от сградите на посолството. Беше ясно, че Гърция също ще откаже убежище на Йоджалан.

Агентът на Мосад, който се беше запознал с кюрда в бара, направи своя ход.

Той му позвъни в комплекса на посолството и го помоли за „спешна среща“. Видяха се отново в същия бар. Агентът съобщи на кюрда, че животът на Йоджалан е в опасност, ако остане в сградите на посолството. Единствената възможност за него беше да се присъедини към сънародниците си кюрди, но не в Турция, а в Северен Ирак. В необятните планини на Северен Ирак Йоджалан щеше да бъде в безопасност и би могъл бързо да прегрупира силите си. Самият Йоджалан беше започнал да обмисля подобен вариант, а екипът за наблюдения на Мосад беше подслушал един от разговорите му. Агентът убеди кюрда да се върне в посолството и да се опита да внуши на Йоджалан да дойде, за да обсъдят предложението.

Простият, но смъртоносен капан беше заложен. Сега трябваше само да чакат след колко време Йоджалан ще бъде подмамен от стръвта.

По уловените радиосъобщения от Гръцкото външно министерство до посолството екипът на Мосад знаеше, че е само въпрос на дни все по-изнервящите се домакини на Йоджалан да му покажат вратата. В едно писмо, предназначено „само за очите на посланика“, гръцкият министър-председател Костас Симитис казваше, че продължителното присъствие на Йоджалан в посолството ще предизвика „политическа и вероятно военна конфронтация“ в Гърция.

На следващата сутрин на летище „Уилсън“ в Найроби кацна самолет „Фолкън–900“. Пилотът каза, че е дошъл да вземе група бизнесмени, които отиват на конференция в Атина.

Случилото се след това продължава да е обект на усилени спорове. Адвокатът на Йоджалан, германец, по-късно твърдеше, че „вследствие неправилна преценка на ситуацията от страна на кенийското правителство“ Йоджалан бил „буквално изкаран насила от посолството“. Ала кенийското правителство, както и посолството на Гърция в Найроби упорито отричаха каквато и да била намеса. Гърците настояваха, че кюрдският лидер е напуснал посолството въпреки дадения от домакините му съвет.

Едно нещо обаче е сигурно.

Самолетът отлетя от Найроби с Йоджалан на борда си. След като машината напусна въздушното пространство на Кения, заваляха въпросите.

Дали екипът на Мосад е следвал обичайната практика и дали е инжектирал Йоджалан с обезсилващо го вещество, след като е излязъл от посолството? Дали го е отвлякъл направо от улицата подобно на друг един екип, който бе похитил Адолф Айхман преди много години от улиците на Буенос Айрес? Дали Кения бе затворила очи за операция, която нарушаваше международни норми?

Часове, след като Йоджалан беше затворен в един турски затвор, ликуващият министър-председател Бюлент Еджевит се появи по телевизията и произнесе реч за „триумф на разузнаването… брилянтно разузнавателно наблюдение, проведено в Найроби само за дванадесет дни“. Не спомена нищо за Мосад. Придържаше се към правилата.

За Ефраим Халеви успехът на операцията беше съпоставим с неуспеха да бъде създадена шпионска мрежа в Ирак, която разчиташе толкова много на подкрепа от страна на кюрдите. Той не беше първият директор на Мосад, който се питаше дали готовността, с която министър-председателят Бениамин Нетаняху поставя Мосад в ролята на „наемен стрелец“, ще има дългосрочни последици сред по-широката по обхват работа по събиране на разузнавателни сведения.

Успехът на операцията без съмнение е обезличен от едно друго фиаско, което Халеви наследи.

На 5 октомври 1992 година товарен самолет „Ел Ал“ се беше разбил в една кооперация в непосредствена близост до летище „Шипхол“ в Амстердам и беше причинил смъртта на 43 човека, а десетки други бяха ранени. Оттогава стотици хора, живеещи в този район, се бяха разболели от различни болести. Въпреки усилената кампания да се скрие фактът, че на борда на самолета е имало отровни химикали, сред които и вещества за производството на смъртоносния нервнопаралитичен газ зарин, истината излезе наяве и привлече нежелано внимание към един таен изследователски център в покрайнините на Тел Авив, където учените освен всичко останало произвеждаха и широк набор от химически и биологични оръжия за отряда кидони на Мосад.