Гордън Томас - Тайната история на Мосад

Когато един израелски журналист изнесе подробности за одобрения план Саддам Хюсеин да бъде убит по време на посещение при своята любовница, репутацията на Халеви пред обществото се влоши още повече. Нетаняху научи за случилото се едва когато журналистът го потърси за коментар. Злощастният Халеви трябваше да понесе още едно строго мъмрене.

В продължение на седмици, до края на ноември 1998, министър-председателят избягваше всякакви контакти с директора на Мосад. Точно тогава турският премиер Бюлент Еджевит телефонира на Нетаняху и попита дали Мосад би помогнала в залавянето на кюрдския лидер Абдула Йоджалан, обявен за терорист и от други страни. Турция го обвиняваше за смъртта на 30 000 души. В продължение на двадесет години Кюрдската работническа партия (ПКК) на Йоджалан водеше партизанска война за автономност на дванадесетте милиона турски кюрди, които нямаха никакви малцинствени права на образование и радиотелевизионни програми на майчиния им език.

Йоджалан се изплъзваше на турската тайна служба с лекота. Той водеше народа си с плам на месия. Мъже, жени и деца — всички бяха готови да дадат живота си за него. За много хора той беше олицетворение на легендарния герой от Френската революция Аленото цвете. Храбрите му подвизи се носеха от уста на уста. В речите му се долавяше неподправен порив, а в предизвикателствата, които отправяше към Турция — явно пренебрежение.

През ноември 1998 година, след като беше минал и през Москва, Йоджалан се появи в Рим. Италианското правителство отказа да го екстрадира в Турция, но отхвърли и неговото искане за политическо убежище. Преди това Йоджалан беше арестуван по обвинение от германските власти за пътуване с фалшив паспорт. Той беше освободен, след като Бон оттегли своето искане за екстрадиране поради опасението да не предизвика гнева на многобройната кюрдска общност в Германия. Именно тогава турският министър-председател Бюлент Еджевит позвъни на Нетаняху.

Близките работни отношения с Турция са важен елемент от стратегическото и дипломатическото оцеляване на Израел. Нетаняху се съгласи и нареди на Халеви да открие Йоджалан. Това щеше да е от така наречените „черни“ операции, тоест намесата на Мосад никога нямаше да бъде обявена публично. Ако операцията пожънеше успех, заслугата оставаше изцяло за турските тайни служби.

Планът получи кодовото наименование „Бдителност“. Той отразяваше желанието на Халеви колкото е възможно по-малко обстоятелства да възпрепятстват операцията в Ирак, ръководена лично от нето. Там катците на Мосад работеха редом с кюрдски бунтовници за дестабилизиране на режима на Саддам.

Шестима агенти на Мосад бяха командировани в Рим. Сред тях имаше една жена бат левейха и двама яхаломини — техници от отдела на Мосад за комуникации.

Екипът работеше в тайна квартира на Мосад в непосредствена близост до Пантеона, откъдето установи наблюдение над апартамента на Йоджалан близо до Ватикана. Агентката имаше за задача да се опита да установи контакт с него. Тя използваше добре разработените указания на друга агентка на Мосад, която преди десет години беше повела Мордехай Вануну към съдбата му. Ала планът, разработен за Йоджалан, се провали, тъй като кюрдският лидер внезапно напусна Италия.

Екипът на Мосад започна издирване в средиземноморските страни — Испания, Португалия, Тунис, Мароко, Сирия. Йоджалан беше минал през всичките тези страни и си беше тръгнал веднага щом му беше отказано убежище. На 2 февруари 1999 година кюрдският лидер беше разкрит при опита си да влезе в Холандия. Правителството в Хага обаче му отказа разрешение. Един служител на сигурността на летище „Шипхол“ в Амстердам уведоми местната централа на Мосад, че Йоджалан е взел полет на КЛМ за Найроби. Преследвачите му от Мосад веднага се отправиха за столицата на Кения и пристигнаха там в четвъртък сутринта, 5 февруари.

Кения и Израел бяха установили през годините близко „разбирателство“ по въпросите на разузнаването. Като част от „сафарито“ си в Централна Африка Мосад предостави на кенийците данни за работата на чуждите шпионски мрежи. От своя страна Кения продължи да поддържа „специалния статут“ на Мосад — израелската служба разполагаше с тайна квартира в града и имаше постоянен достъп до малката, но много способна тайна служба на Кения.

Не след дълго екипът на Мосад откри Йоджалан в комплекса на гръцкото посолство в Найроби. От сградите на дипломатическата мисия от време на време влизаха и излизаха кюрди, за които екипът предполагаше, че са негови телохранители. Всяка вечер ръководителят на екипа на Мосад докладваше в Тел Авив. Заповедта оттам беше една и съща — наблюдавай, без да предприемаш каквото и да било. Една вечер обаче заповедта се промени коренно. С „всички възможни средства“ Абдула Йоджалан да бъде изкаран от посолството и качен на самолет за Турция.