Каушитаки упанишада

12. Сега за умирането на боговете. Наистина този Брахма блести, когато гори огънят и умира, когато огънят не гори. Горещината му отива в луната, дишането [прана] — във вятъра [ваю]. Наистина този Брахма блести, когато се вижда луната; когато не се вижда, умира. Горещината му отива в посоките на света, а праната — във вятъра. Наистина всички тези богове отиват във вятъра. Като умират във вятъра, те не умират. Те наново се появяват от него. Това е за боговете, сега за атма.

13. Наистина този Брахма блести, когато се говори с езика и умира, когато не се говори. Горещината му отива в зрението, праната — в дъха [прана]. Наистина този Брахма блести, когато се гледа с очите и умира , когато не се гледа. Горещината му отива в слуха, праната — в дъха. Наистина този Брахма блести, когато се слуша с ушите, и умира когато не се слуша. Горещината му отива в ума [манас], праната — в дъха. Наистина този Брахма блести, когато се мисли с ума и умира, когато не се мисли. Горещината му отива в дъха и праната — в дъха — всички тези богове отиват в дъха. Когато умират в дъха, те не умират. Те отново се пораждат от него. Наистина, ако двете планини — южната и северната, тръгнат против този, който така знае, за да го смачкат, те няма да успеят. Тези, които го мразят и тези, които той мрази — всички умират около него.

14. Сега за първенството. Всички богове, спорещи за това кой е най-важният, излезли от тялото — то лежало без да диша, като парче дърво. Тогава в него влязла речта. То [тялото] заговорило с език, но продължило да лежи. Тогава в него влязло зрението. То говорело с език, виждало с очи, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл слухът. То говорело с език, виждало с очи, слушало с уши, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл умът. То говорело с език, виждало с очи, слушало с уши, мислело с ум, но продължило да лежи. Тогава в него влязъл дъхът [прана]. То веднага станало. Тогава всички богове разбрали първенството на дишането, схванали дишането като атма на разума [праджна] и заедно излезли от това тяло. Влезли във вятъра [ваю], станали атма на пространството [акаша] и влезли в небето [сварга]. По същия начин и този, който така знае, разбирайки първенството на дишането, схващайки дишането като атма на разума, излиза от това тяло заедно с всички тези. Влизайки във вятъра, станал атма на пространството, той отива в небето, отива там, където са тези богове. Достигайки [там;, този, който така знае, става така безсмъртен, както са безсмъртни тези богове.

15. Сега за предаването от баща на син. Когато бащата е на прага на смъртта, той извиква сина си. Като покрие къщата с нова слама, накладе огъня, постави до него съд с вода, бащата ляга, облечен с нови дрехи. Като пристигне синът, той ляга върху него, като докосва със своите сетивни органи тези на бащата. Или пък той може да направи предаването като синът е седнал срещу него. Той му предава (така): „ Аз искам да поставя в теб моя глас“ — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя глас.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето дишане" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето дишане.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето зрение" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето зрение.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моя слух" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя слух.“ казва синът. Аз искам да поставя в теб моя вкус" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоя вкус.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите действия" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите действия.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите удоволствие и страдание" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите удоволствие и страдание.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите сладострастие, любов и пораждане" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите сладострастие, любов и пораждане.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моето движение" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоето движение.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моята душа " — казва бащата. „Аз получавам в мен твоята душа.“ — казва синът. Аз искам да поставя в теб моите разум (дхи) и разсъдък (виджнатавя)" — казва бащата. „Аз получавам в мен твоите разум и разсъдък.“ — казва синът. Ако той не може да говори, да изрече кратко: „Аз ти давам моя дъх.“ и синът отговаря „Аз получавам твоя дъх.“ После синът се отдръпва на изток, като застава отдясно. Бащата му извиква: „Да те закриля славата, брахманският блясък, величието!“ Другият тогава поглежда към него през лявото си рамо, като крие лицето си с ръка или с част от дрехата си и казва: „Нека небесните светове съхранят твоите желания!“ Ако бащата оздравее, той трябва да живее като подчинен на сина си или да стане отшелник. Ако умре, (синът) трябва да стане собственик на всичко (което е притежавал бащата), да приеме цялата собственост.