Библия — Стар завет

23. И рече Господ на Моисея, думайки:

24. кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание (имайте);

25. никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу.

26. И рече Господ на Моисея, думайки:

27. и на деветия (ден) от същия седми месец, в деня Очищение, имайте свещено събрание; смирявайте душите си и принасяйте жертва Господу;

28. никаква работа не вършете в тоя ден, защото това е ден за очистяне, за да се очистите пред лицето на Господа, вашия Бог.

29. А всяка душа, която се не смири в тоя ден, ще бъде изтребена измежду народа си.

30. Ако ли някоя душа върши каква годе работа в тоя ден, тая душа ще изтребя измежду народа й.

31. Никаква работа не вършете: това е вечна наредба в поколенията ви, по всичките ви жилища;

32. това е за вас събота за почивка и смирявайте душите си, от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца) празнувайте вашата събота.

33. И рече Господ на Моисея, думайки:

34. кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа;

35. в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;

36. през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.

37. Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,

38. освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасяно по ваше усърдие, що давате Господу.

39. А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.

40. В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.

41. И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.

42. В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници,

43. за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.

44. И Моисей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.

1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви да ти донесат елей чист, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът;

3. Аарон (и синовете му) трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието всякога от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви;

4. на светилника от чисто злато да слагат кандилцата пред Господа всякога.

5. И вземи пшенично брашно и изпечи от него дванайсет хляба; във всеки хляб да има по две десети от ефа;

6. сложи ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.

7. И тури на (всеки) ред чист ливан (и сол); и това да бъде при хляба за спомен в жертва Господу.

8. Всеки съботен ден постоянно да се слагат тия хлябове пред Господа от страна на синовете Израилеви; това е вечен завет.

9. Те да принадлежат на Аарона и синовете му, които да ги ядат на свето място, защото това за тях е велика светиня от жертвите Господни: това е вечна наредба.

10. Тогава излезе пред синовете Израилеви синът на една израилтянка, когото бе родила от египтянин, и в стана се скара с един израилтянин;

11. синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)

12. и туриха го под стража, докле им се обяви волята Господня.

13. И рече Господ на Моисея, думайки:

14. изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни;

15. и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;

16. който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен.

17. Който убие човек, да бъде умъртвен.

18. Който убие добитък, да го заплати: добитък за добитък.

19. На оногова, който причини повреда върху тялото на ближния си, да се направи също, каквото е той направил: