Библия — Стар завет

2. И рече Господ на сатаната: Господ да ти забрани, сатано, да ти забрани Господ, Който е избрал Иерусалим! Не е ли той главня, изтеглена от огън?

3. А Иисус бе облечен в оплескани дрехи и стоеше пред Ангела,

4. който отговаряше, и на ония, които стояха пред него, рече тъй: съблечете от него оплесканите дрехи; а на него самия рече: виж, снех от тебе вината ти и те обличам в дрехи тържествени.

5. След това рече: наложете на главата му чист кидар, — и наложиха му на главата чист кидар и го облякоха в дреха. А Ангелът Господен стоеше.

6. И засвидетелствува Ангелът Господен и рече на Иисуса:

7. тъй казва Господ Саваот: ако ходиш по Моите пътища и бъдеш на стражата Ми, ще съдиш Моя дом и ще наглеждаш дворовете Ми. Аз ще ти дам да ходиш между тия, които стоят тука.

8. Изслушай обаче, Иисусе, велики иерею, ти и събратята ти, които стоят пред тебе, мъже знатни: ето, Аз довеждам Моя раб — Младочката.

9. Защото ето оня камък, който Аз полагам пред Иисуса; на тоя един камък има седем очи; ето, Аз ще издялам на него начертанието му, казва Господ Саваот, и ще изгладя греха на тая земя в един ден.

10. В оня ден, казва Господ Саваот, ще каните един другиго под лозата и под смоковницата.

1. И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.

2. И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;

3. и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.

4. И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?

5. И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.

6. Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.

7. Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“

8. И биде към мене слово Господне:

9. ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.

10. Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвес в ръцете на Зоровавеля ония седем, — това са очите на Господа, — които обхващат с поглед цяла земя?

11. Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?

12. И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?

13. И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.

14. И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.

1. И пак повдигнах очи и видях: ето, хвърчи свитък.

2. И ми рече той: какво виждаш? Отговорих: виждам свитък да хвърчи; дължината му е двайсет лакти, а ширината му е десет лакти.

3. Той ми рече: това е проклятието, което излиза по лицето на цяла земя; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, — както е написано на едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано на другата страна.

4. Аз го напратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на оногова, който лъжливо се кълне в Моето име, и ще остане в дома му, и ще изтреби него, дърветата му и камъните му.

5. И влезе Ангелът, който говореше с мене, и ми рече: дигни още очите си и погледни: що е това, дето излиза?

6. А когато аз казах: какво е това? той отговори: това, което излиза, е ефа, и рече: това е образът им по цяла земя.

7. И ето един къс олово се издигна, и там седеше една жена посред ефата.

8. И рече той: тая жена е самото нечестие, и я хвърли всред ефата, а на отвора й хвърли оловения къс.

9. И вдигнах очите си и видях: ето, появиха се две жени, и вятър имаше в крилата им; и крила имаха те като крила на щъркел; и вдигнаха те ефата и поднесоха я между земята и небето.

10. И рекох аз на Ангела, който говореше с мене: къде носят тая ефа?

11. Тогава той ми рече: за да съградят за нея дом в земята Сенаар, и кога бъде всичко приготвено, тя ще се постави там на своята основа.

1. И пак вдигнах очите си, и виждам: ето, четири колесници излизат из прохода между две планини; а тия планини бяха медни планини.

2. В първата колесница конете бяха рижи, във втората колесница — черни;