Библия — Стар завет

13. Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.

14. Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“

15. И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.

16. И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

1. И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.

2. И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба

3. и рече: „към Господа извиках в моята скръб, — и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, — и Ти чу гласа ми.

4. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.

5. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.

6. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.

7. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.

8. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.

9. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,

10. но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“

11. И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.

1. И биде слово Господне към Иона втори път:

2. „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.

3. Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.

4. И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена — и Ниневия ще бъде разрушена!“

5. И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.

6. Тая дума дойде до царя на Ниневия, — и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,

7. като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;

8. човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.

9. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.

10. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.

1. От това Иона се силно огорчи и възнегодува.

2. И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.

3. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.

4. И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?

5. И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.

6. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.

7. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.

8. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „по-добре да умра, нежели да живея“.

9. И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.

10. Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.

11. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, — и много добитък?“

1. Слово Господне, което биде към Михея Мораститеца в дните на Иоатама, Ахаза и Езекия, царе иудейски, и което му бе открито за Самария и Иерусалим.