Библия — Стар завет

15. Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16. Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.

17. Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.

18. Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,

19. то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.

20. А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;

21. но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.

22. Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;

23. ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,

24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25. изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.

26. Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;

27. и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.

28. Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;

29. ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.

30. Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.

31. Син ли прободе, дъщеря ли прободе, — по тоя същи закон да се постъпва с него.

32. Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

33. Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,

34. стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35. Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;

36. ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

1. Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.

2. Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;

3. но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;

4. ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.

5. Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

6. Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.

7. Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;

8. ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.

9. За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

10. Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, —

11. нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;

12. ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;

13. ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.

14. Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;