Библия — Стар завет

28. И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

29. Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.

30. И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.

31. Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;

32. вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.

33. И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.

34. И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.

35. И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.

36. А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.

37. И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;

38. с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

39. И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.

40. А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.

41. След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.

42. Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.

43. И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;

44. а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;

45. преселник и наемник не бива да яде от нея.

46. В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.

47. Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.

48. Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:

49. един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.

50. И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

51. В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.

1. И рече Господ на Моисея, като каза:

2. посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.

3. И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:

4. днес излизате в месец авив. 9 9 В месеца на класовете.

5. И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде — земя, дето тече мед и мляко, — извършвай тая служба в тоя месец.

6. Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.

7. Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.

8. В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.

9. И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет.

10. Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.

11. И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, —

12. отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.