Библия — Стар завет

21. А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.

22. Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.

23. Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.

24. Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.

25. И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.

26. Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.

27. И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:

28. единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;

29. ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

30. Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,

31. той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.

32. При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.

33. И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:

34. защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

1. Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

2. И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.

3. Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.

4. И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;

5. но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;

6. защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;

7. Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.

8. И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.

9. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;

10. ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;

11. и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.

12. И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;

13. а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.

14. И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.

15. И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.

16. Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.

17. И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;

18. и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

19. На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;

20. и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.

21. Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;

22. всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;

23. също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.

24. Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.

25. И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,