Библия — Стар завет

19. но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.

20. През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.

21. На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.

22. И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.

23. Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.

24. И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.

25. Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.

26. Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.

27. Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.

28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?

29. Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.

30. А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.

31. И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.

32. И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;

33. и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.

34. И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.

35. И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.

36. Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.

37. И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?

38. И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.

39. И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.

40. И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.

41. На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.

1. Тогава Валаам рече на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми седем телци и седем овена.

2. Валак направи тъй, както каза Валаам; и принесоха Валак и Валаам по телец и по овен на всеки жертвеник.

3. И рече Валаам на Валака: стой при всесъжението си, пък аз ще ида, дано Господ излезе насреща ми, и каквото ни открие, ще ти явя. И (остана Валак при всесъжението си, а Валаам) възлезе на една височина (да попита Бога).

4. И срещна се Бог с Валаама, и (Валаам) Му каза: аз издигнах седем жертвеника и принесох по телец и по овен на всеки жертвеник.

5. И вложи Господ слово в устата на Валаама и каза: върни се при Валака и говори тъй.

6. И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, той и всички моавитски князе. (И Дух Божий беше върху него.)

7. И произнесе тая своя притча, като каза: от Месопотамия, от източните планини, ме доведе Валак, моавски цар: дойди, прокълни ми Иакова, дойди, кажи зло против Израиля!

8. Как ще прокълна? Бог го не проклева. Как ще кажа зло? Господ не казва (против него) зло.

9. От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите.

10. Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля? Да умре душата ми, както умират праведниците, и краят ми да бъде като техния!

11. И каза Валак на Валаама: какво правиш ти с мене? аз те взех да прокълнеш враговете ми, а пък ти, ето ги благославяш?

12. Той отговори и каза: не трябва ли да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?

13. И Валак му каза: дойди с мене на друго място, отдето ще го видиш, но само част от него ще видиш, а няма цял да го видиш; и прокълни ми го оттам.