Библия — Стар завет

7. Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.

8. С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.

9. И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, — и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.

10. И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, — и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.

11. На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.

12. Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.

13. И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

14. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;

15. над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;

16. над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.

17. И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.

18. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;

19. и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;

20. и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.

21. Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.

22. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;

23. и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;

24. и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.

25. Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;

26. и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;

27. и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.

28. Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.

29. И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.

30. Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.

31. А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;

32. ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.

33. И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.

34. И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.

35. Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!

36. А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!

1. Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.

2. И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.

3. И нарекоха това място: Тавера 19 19 Пожар. , защото между тях бе пламнал огън Господен.

4. Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?

5. помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

6. а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.

7. А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.

8. Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.

9. И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.

10. Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.