Библия — Нов завет

37. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

38. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

39. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

40. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

41. Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

42. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?

43. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

44. и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

45. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

46. и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

1. Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

2. царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

3. и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

4. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

5. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

6. други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

7. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

8. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

9. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

10. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха — и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

14. защото мнозина са звани, а малцина избрани.

15. Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

16. И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

17. затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

18. Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

19. покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

20. И казва им: чий е този образ и надпис?

21. Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

22. И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

23. В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

24. Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

25. у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

26. също и вторият, третият, дори до седмия;

27. а след всички умря и жената;

28. и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

31. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

32. „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

33. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

34. А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

38. тази е първа и най-голяма заповед;

39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

41. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: