Библия — Нов завет

31. А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

32. Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?

33. Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.

34. А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

1. И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

5. „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.

6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

12. И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

13. и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

14. И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

15. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

16. и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?

17. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

18. А на утринта, връщайки се в града, огладня;

19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

21. А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, — ще бъде;

22. и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

23. И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

24. Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

25. кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем — от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

26. Ако ли речем — от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.

27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

28. А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

29. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

30. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

31. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

32. защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

33. Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

34. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

35. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.