Библия — Нов завет

14. Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?

1. Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.

2. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,

3. как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,

4. когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?

5. Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;

6. а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?

7. Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:

8. всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;

9. но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.

10. Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.

11. Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:

12. „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.

13. И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.

14. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,

15. и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.

16. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;

17. затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

18. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

1. Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;

2. Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей — в целия Му дом.

3. Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;

4. защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

5. И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.

6. А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.

7. Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,

8. да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,

9. дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.

10. Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.

11. Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.

12. Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.

13. Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;

14. защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,

15. докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.

16. Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

17. Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?

18. А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?

19. И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

1. Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.