Библия — Нов завет

9. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.

10. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,

11. знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.

12. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.

13. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.

14. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.

15. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

1. Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, — до възлюбения Филимона, наш сътрудник,

2. и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:

3. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

4. Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,

5. понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,

6. и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.

7. Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.

8. Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,

9. все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,

10. моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:

11. той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;

12. а ти го приеми като мое сърце.

13. Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;

14. ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.

15. Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,

16. не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе — и по плът, и в Господа.

17. И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.

18. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.

19. Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.

20. Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.

21. Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.

22. А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.

23. Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука — мои сътрудници.

24. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.

1. Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,

2. в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете

3. и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините

4. и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.

5. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?

6. Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.

7. За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;

8. а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.

9. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.

10. И пак; „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

11. те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;

12. ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.

13. А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?