Библия — Нов завет

14. та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.

15. Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.

16. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.

17. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.

18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.

19. Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.

20. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.

21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;

22. но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

23. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.

24. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;

25. а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.

26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;

27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.

28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.

29. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1. Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;

2. но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.

3. Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;

4. но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,

5. за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

6. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!

7. Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

8. Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;

9. а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?

10. Тачите дни, месеци, времена и години.

11. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:

13. знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,

14. и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.

15. Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.

16. И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?

17. Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.

18. Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.

19. Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,

20. искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

22. Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.

23. Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната — по обещание.

24. Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,

25. понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;

26. а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.

27. Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.

28. Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.