Библия — Нов завет

19. Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

20. А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.

21. След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.

22. На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,

23. а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.

24. И прославяха Бога за мене.

1. Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.

2. А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, — да не би да тичам, или да съм тичал напразно.

3. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.

4. Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, —

5. тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

6. А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.

7. Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру — на обрязаните

8. (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),

9. и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те — при обрязаните,

10. като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

11. А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.

12. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.

13. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?

15. Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;

16. обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

17. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!

18. Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:

19. чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,

20. и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21. Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

1. О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?

2. Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?

3. Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?

4. Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!

5. Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?

6. Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.

7. Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.

8. И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.

9. И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,

10. а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.

11. А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.

12. А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.

13. Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),