Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

За членовете на „Туле“ обаче митовете за „кухата Земя“ очевидно са достатъчно основание, за да се отдадат сериозно на делото. По времето на Втората световна война е проведена поне една експедиция до Антарктида. (Следва продължение)

За да покажа, че историята на арийските хиперборейци не е изсмукана от пръстите, искам да приведа два примера: Когато водените от Франсиско Писаро испански завоеватели пристигат в Южна Америка през 1532 г. местните жители се обръщат към тях с „Вилкакора“ (бял господар). Според местните легенди става въпрос за господарска раса от едри бели хора, които векове по-рано идват с „летящи дискове“ от небето. Те управлявали голяма част от тогавашните градове и с обещанието, че ще се завърнат отново, изчезнали. Когато по-късно пристигат светлокожите испанци, местните призовават завърналите се Вилкакора и като начало им предоставили златото си.

Нещо подобно се случва в Тибет и останалите райони на

Хималаите, когато се появяват първите бели туристи.

Тибетците озадачено ги гледали и питали защо идват отдолу (т.е. от подножието на планината), а не отгоре.

Като германци чували ли сте някога нещо подобно? Не?

Жалко наистина, защото идеологията на германското управление на Третия райх се базира върху темата за Ел Шадай и произхождащото от него преследване на евреите, върху откровението на Исайя, знанията на Тамплиерите, а вероятно и върху казаното току-що. В основата на всички действия до началото на Втората световна война лежи тази тематика.

Подходите към казаното дотук са два:

1) Заявявате, че целият елит на Третия райх е психично болен и наркоманизиран и просто игнорирате всичко;

или

2) Опитвате се да разберете дали в това все пак има нещо вярно.

За да откриете литература по темата обаче, трябва да положите сериозни усилия и да напуснете т.нар. „свободна Германия“, защото Съюзниците са заличили всичко.

Бележка на автора:

С оглед на десните екстремистки прояви във ФРГ, от една страна, наистина е уместно да се забранят всички текстове, които открито и донякъде примитивно призовават към брутален расизъм. Но за да се възпроизведат истинно миналите, както и настоящите политически и религиозни събития, информацията не трябва да се потулва.

Това обаче не е краят на разказаните мистерии. Както ще видите, германския елит прави едва ли не невъзможното, уповавайки се на тези митове.

През октомври 1918 г. Зеботендорф възлага на ложните братя КАРЛ ХАРЕР и АНТОН ДРЕКСЛЕР да създадат работен кръг. Той по-късно се превръща в DAP (Германска работническа партия). Вестникът на обществото „Туле“ Volkischev Bcobachtcr директно преминава в ръцете на NSDAP, която произлиза от DAP.

През октомври 1918 г. младият окултист АДОЛФ ХИТЛЕР (първоначално Адолф Шикългрубер, Хитлер е моминското име на майка му) посещава Туле — DAP и прави впечатление на добър оратор. В „Копието на съдбата“ Тревър Рейвън — скрофт споделя казаното от приятеля на Хитлер от младежките години ВАЛТЕР ЙОХАНЕС ЩАЙН, по-късно съветник на масона УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ:

„Хитлер, който на 20 години вече е горещ поклонник на мистицизма, се опитва да постигне по-високи степени на съзнание с наркотици. Чрез виенския продавач на книги ПРЕЦШЕ, почитател на германския мистицизъм и на произтичащите от него учения за арийската господарска раса, той поставя основния камък на своята бъдеща философия за света и чрез Прецше експериментира с пейот като средство за мистично просветление. По същото време Хитлер попада на ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ, които подсилват ненавистта му към евреите.“

Тъй като Хитлер още като младеж вече е наркозависим, не е странно, че през целия си живот продължава да взема наркотици. Според дневниците на неговия лекар Д — Р ТЕОДОР МОРЕЛ през всичките шест години на Втората световна война на него са му били инжектирани различни болкоуспокояващи, успокоителни, стрихнин, кокаин, морфинови деривати и други.

Хитлер е ангажиран от Туле — DAP като оратор по време на изборите и по-късно антиболшевистът и брат на „Туле“ ДИТРИХ ЕКАРД го учи да пише и говори правилно. Екард го превръща в онази неповторима емблема, с която се налага по-късно. Той го извежда на Мюнхенската и Берлинската сцена и Хитлер почти изцяло възприема възгледите на „Туле“.

През 1924 когато след неуспешния Мюнхенски пуч

Хитлер лежи в затвора в Ландсберг, Хаусхофър ежедневно го посещава и му излага теориите и плановете си. Една от книгите, които Хитлер получава от него е романът на Бълуър — Литън THE COMING RACE („Идващата раса“), която разказва за живееща под Земята арийска раса, много подобна на спомената по-горе. В книгата летящите дискови кораби играят съществена роля. Към това се прибавя и творбата на Фердинанд Островски ЗВЕРОВЕ ХОРА И БОГОВЕ (Beats, Man and Goods), посветена на легендите за Агарта и Шамбала. Хитлер е напълно обсебен от идеята за подземния райх и арийското расово учение на Туле.