Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Знакът на „Туле“ вероятно е бил въртящата се наляво свастика. По думите на тибетските лами и лично на Далай Лама, хората от Агарта са живи и днес. С течение на хилядолетия подземното царство, залегнало във всички източни учения, се разраства под цялата земна повърхност и изгражда центрове под Сахара, планината Мато Гросо в Бразилия, Юкатан в Мексико, Шаста в Калифорния, Англия, Египет, Чехословакия… Огромното желание на Хитлер е да се намерят входовете към тази Агарта и да се влезе в контакт с потомците на арийските „богочовеци“ от Алдебаран — Хипербореа. Между другото, легендите за подземното царство разказват, че на повърхността на Земята ще има още една лоша война (Трета световна война), която ще завърши със земетресения, природни катаклизми и изместване на полюсите, вследствие на което ще загине две трети от човечеството. След „последната война“ различните раси от земните недра щели отново да се обединят с оцелелите от повърхността хора и да обявят хилядогодишната ЗЛАТНА ЕПОХА (епохата на Водолея). Хитлер, от своя страна, желае да създаде „външна“ Агарта или Ариана с арийска господарска раса с център Германия. Това обяснява защо по времето на Третия райх са предприети две големи експедиции на SS в Хималаите. Други германски екипи изследват Андите, планината Мато Гросо в Северна Бразилия, Санта Катерина в Южна Бразилия, както и Чехословакия и части от Англия.

Някои автори заявяват, че (независимо от подземната тунелна и градска система) според членовете на „Туле“ Земята по принцип е КУХА и има два изхода: на Северния и Южния полюс. Те се позовават на природните закономерности „в микрокосмоса и макрокосмоса“. Тъй като всяка кръвна, телесна и семенна клетка, всяка комета и всеки атом съдържат ядро, т.е. център и кухо пространство, оградено от corona radiate (обвивка), реално животът също би трябвало да протича във вътрешността, което означава, че за Земята е валиден същият принцип. Това се доказва от каменните друзи, защото отново става въпрос за кухо пространство, и същинският живот — конкретно за минералите и кристалите — също протича във вътрешността.

По тази логика и Земята би следвало да е куха — което впрочем съответства на казаното от тибетските лами и Далай Лама — и да има ядро, т.е. Централно слънце, което да осигурява на земните дълбини подходящ климат и постоянна слънчева светлина.

Според тези твърдения истинският живот на планетата се развива вътре в Земята, господарската раса живее във вътрешността и, а мутантите — върху повърхността. Това била причината, поради която не откриваме живот на другите планети от Слънчевата система: защото и там жителите им са под повърхността. Главните входове към подземното царство би трябвало да се намират на Северния и Южния полюс, през които свети Централното слънце и създава aurora borealis — т.нар. полярни сияния. Във вътрешността на Земята твърдата маса би трябвало да е повече, отколкото водната. Според твърденията на Олаф Янсен и на други изследователи те са попаднали на сладководни басейни, което би могло да обясни защо ледниците на Арктика и Антарктика са образувани не от солена, а от сладка вода.

Интересно е да се отбележи, че това схващане за строежа на Земята продължава да се поддържа от полярните изследователи Кук, Пиъри, Амундсен, Нансен, Кейн и да не забравяме адмирал Е. Бърд. Всъщност всички те има идентични, необикновени и несъгласувани с наличните „научни“ теории преживявания:

Те твърдят, че след 76-ия градус географска ширина вятърът ставал по-топъл, птиците и животните (например лисиците) се движели в северна посока, намирали пъстър и сив сняг — който, като се стопял, оставял цветен прашец или вулканична пепел. И в двата случая възниква въпросът откъде са се взели цветният прашец и вулканичната пепел, тъй като на картите за Северния полюс няма обозначени вулкани. Част от изследователите се озовават в сладководно езеро и всички съобщават, че по някое време на пътуването си виждали две слънца. Намерени са мамути, чието месо било още прясно, а в стомасите им имало остатъци от свежа трева. (Ако теорията за кухата Земя и преживяваният на различни полярни изследователи ви интересува, в библиографията има посочени няколко книги по темата.)

Бележка на автора:

Хипотезите, че Земята е куха, до момента остават само предположения, въпреки твърденията на полярните изследователи и някои автори, че са видели това с очите си и — подобно на адмирал Бърд — са направили множество снимки. Няма защо да отричаме, че всички те са имали странни и необяснени засега преживявания, което навежда на мисълта, че там наистина има нещо необичайно. Теорията, че Земята има течно ядро, обаче също е само теория. Контрааргумент срещу нея е фактът, че съществуват подземни системи от проходи и тунели, прокопани от хора. Те могат да бъдат открити в почти всяка част на Земята и заедно до голяма степен с все още наличните светлинни източници (зеленикава мъждукаща светлина, която става по-ясна с по-дълбокото навлизане в тунела), гладко шлифованите стени и непознатите машини (както в случая с намерените в каньона Бойнтън, Седона, Аризона) свидетелстват за технически високо развита и древна култура на милиони години. По темата има специализирана литература, която също бихте могли да откриете в края на книгата.