Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Близкият контакт с исляма дава нов импулс. Няколко писма, приписвани на Али Ибн Абу Талиб (Имам Али) 8 8 Имам Али — четвъртият халиф след Мохамед и първи шиитски имам, първи брадчед на Мохамед. Жени се за дъщеря му Фатима и има двама сина — Хасан и Хусеин. Убит през 661 г. — Бел.прев. , попадат в ръцете на тамплиерско подразделение при нападение над Дамаск. В тях Али съобщавал за фалшифициране на Корана, което сравнява с фалшификациите на евангелията за Христос. Документите достигат Прованс и отново съживяват някогашното намерение да се търси истината за Исус Христос.

Този път се върви стъпка по стъпка: уж случайно провансалската комтурска 9 9 Комтур — управител на рицарски орден — Бел.прев. резиденция подхвърлила документ, който най-вероятно е от кръга на катарите. Няма нищо странно, че по — късно Тамплиерите отказват да вземат участие в кръстоносния поход срещу тях. Текстът представлява част от оригиналното евангелие на Йоан, записано от еретика Марсион (Марцион) през 94 г. Приложено е писмо с кратко описание на живота на Марсион. В него се споменава, че за периода от 90 до 130 г.сл.Хр. той успява да създаде значимо, чисто християнско учение, което се разпада чак след неговото убийство. Марсион, който се е срещал с апостол Йоан, учи, че самият Христос е въплъщение на Бога, че няма никакъв „Бог — баща — Яхве“ и че именно онзи старозаветен Бог бил сатаната. Че Христос разкрил на хората собствената им святост, че самият той се нуждаел само от добрата им воля, а не от храм и следователно не от църковна институция.

Като последствие се образува „орден в ордена“ — едно истинско затворено общество на Марсионитите. Участниците, които образуват това ядро в рамките на Тамплиерския орден, са предимно германци и провансалци. Повечето рицари едва ли са знаели какво е означавала промяната на простия, симетричен кръст на ордена в „рицарски кръст“ Първоначално познатите „рицарски кръстове“, чиито варианти се използват и от други ордени, днес липсват.

Върху белите си наметки Тамплиерите са носели съвсем обикновен червен кръст. Чак след подмолното марсионитско влияние „марсионитският кръст“ — или бодливият кръст — става символ на Тамплиерите! В раннохристиянските години той е емблемата на Марсионитите; той е „еретичният кръст“. Както се твърди, евангелистът Йоан направил от тръни един кръст за светата майка Мария. Марсион го избира за знак на чистото християнство. Следователно за посветените Тамплиери рицарският кръст е символ за Марсион. По — късно възниква „двойният бодлив кръст“ на тайните тамплиерски учени.

Горе — долу по същото време се появява и бойният вик на Тамплиерите: „Да живее Богът на любовта!“ (Vive Dieu Saint-Amour!), който показва връщането на Христос и изоставянето на старозаветния отмъстителен Бог.

По — голямата част от хората — както във, така и извън ордена — не са посветени в скрития подтекст на всичко това. Моментът не е назрял, изчакват още безусловни документи от раннохристиянско време. На практика те по — късно са намерени — по обиколни пътища, на които няма да се спираме тук. Достатъчно е да кажа, че двама рицари откриват древно скривалище на Марсионитите в руините на древен Картаген. Те не попадат на него случайно, а вървят по следите на Марсион, който дълго време живее на онези места. Това, което откриват, не са само фрагменти на оригинални евангелски текстове от Йоан и Матей, а и един древен картагенски текст за вярата и създаването на света, заедно с направения вероятно от Марион превод на гръцки. В този текст — „Илу Ашера“ — се разпознава истинската основа на учението на Исус.

За появилото се през 1236 г. „Откровение на Тамплиерите“ за нас е от значение само фактът, че то предвещава идването на царство на светлината в „северната страна“ (Германия), чиито пионери ще са най-благородните от Тамплиерите. Откровението идва, когато пред двама рицари, търсещи марсионитски текстове в Картаген, се явява привидение на жена, която им предава въпросното съобщение. Вследствие е изграден Берлин — Темпелхоф — като новата северна столица на „Новия Вавилон“.

И така, каква вяра, какво състояние на духа и какъв мироглед в действителност са изповядвали Тамплиерите?

Средновековната държава се крепи на три стълба: юдейско — християнска религия, старозаветното лихварство, базирано на паричното и търговско стопанство, и принципа за абсолютно господство. Тамплиерите замислили да срутят тези три стълба, доколкото им позволят времето и възможностите. Следователно: елиминиране на юдейско — християнската църква и изграждане на първохристиянско религиозно общество, изключващо всички старозаветни компоненти.