Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Става така, че Тамплиерите попадат в забележителна съдбовна задруга заедно с господаря си Исус Христос. Точно както учението му е превърнато в неговата противоположност — когато т.нар. „Стар завет“, срещу чиито закони се бори, е добавен към християнството — така се преобръща и духът на Тамплиерския орден. Ядрото на фалшификация и в двата случая е едно и също. По — късно, както се знае, възникват различни „Нео — псевдо-тамплиерски — ордени“. В тях вероятно има хора с добра воля, но и шарлатани и слуги на онзи дух, срещу когото някогашните Тамплиери са се борили. Смесването на имената и духа на Тамплиерите с масонските компоненти е направо гротескно. Въпреки това, е така (виж тамплиерската степен в Йоркския ритуал на масоните.)

В зората на Тамплиерския орден начело застават двама дълбоко вярващи мъже — Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сен — Омер, един французин и един нормандец. Образуват малък приятелски кръг, обладан от характерната за Средновековието вяра, която съвременният човек изобщо не може да си представи. На Коледа на 1117 г. в Ерусалим те решават да създадат малка група за защита на поклонниците. Тяхната единствена цел по онова време е да служат на господаря Исус Христос и на вярата. Деветимата са доста самотни — нямат нито протекция, нито много средства.

В началото на следващата година групата се представя пред крал Балдуин I и патриарха, които насърчават тяхното намерение. Скоро след това рицарите, чиято квартира дотогава е „Германската къща“ — използвано от германците сиропиталище — издигат собствена квартира върху територията на някогашния храм. Въпреки че носят името РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ, те смятат себе си за БРАТЯ НА ИСТИНСКИЯ ХРАМ НА ХРИСТОС, с което имали предвид ВЪТРЕШНИЯ ХРАМ НА ДУШАТА.

Историята на Тамплиерите вероятно би протекла различно и напълно безинтересно, ако не бе забележителната находка в руините на храма, към която първоначално рицарите не знаели как да подходят: това са останки от старо — еврейски текстове, само откъслеци, чието съдържание скоро се оказало решаващо за рицарите и за съдбата на ордена. Те са дадени на високообразования Етиен Хардинг за превод. Това дава тласък на всичко, което се случва впоследствие. Находките се оказват фрагменти от докладите на еврейските ешаимини (шпиони), изготвяни по нареждане на теокрацията за делата на „проклетия мамцерс (блуден син) Исус“ и за неговите „богохулства против бога на Израел“ Всичко, което можело да се прочете там, противоречало изцяло на учението, което се проповядвало. Според написаното, Исус наричал старозаветния бог ЯХВЕ Сатана и упреквал евреите, че сами са направили дявола свой единствен Бог Ясни следи за това днес могат да се открият в Евангелието на Йоан, където Исус казва на евреите: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Следователно е извършена сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос!

Нека се поставим на мястото на онези дълбоко вярващи рицари, за да разберем шока, който са преживели. Богът, за когото църквата учела, че е „баща на Христос“, бил — според собствените думи на Исус — дяволът, с когото е дошъл да се бори на Земята! Проучването на Библията бързо убеждава здравия разум на обикновения рицар, че учението на Христос е полярна противоположност на т.нар. „Стар Завет“ и двете не могат да се съвместят едно с друго. Евреите никога не наричат своя Бог „баща“, а ЯХВЕ и ЕЛ ШАДАЙ. Ел Шадай обаче е Шайтанът 7 7 Шайтан — в мюсюлманската митология едно от имената на дявола — Бел.прев. , т.е. „падналият ангел“ (Шадаим = падение; ЕЛ= главен ангел. ЕЛ често се превежда неправилно като „Бог“, „Богът“ в древния Ориент обаче е ИЛ.)

Когато през 1128 г. официалното учредяване на ордена става факт (на който Бернар от Клерво може до известна степен да се смята за покровител), малката дружина на Тамплиерите вече има своя тайна: волята да вникнат в истината за Христос. До момента царяла несигурността — скоро всичко трябвало да се изясни! Намерението им по — скоро трябва да се разбира като наивна набожност на шепа рицари, които искат да служат на господаря си Исус Христос и да предоткрият учението му. В него няма нищо агресивно, защото те не приписвали злото никому. Бернар обяснил, че амбициите им не трябва да се обвързват с омразата и че ще е разумно да не казват открито това, което мислят.

През следващите години не са открити нови сведения за оригиналното Христово учение. Орденът на Тамплиерите изпълнява преди всичко военни задачи. Тайната остава жива само в спомена на малцина — предимно провансалски — братя. Заради задачите в Ориента тя остава на заден план.