Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 3 (Трагедии)

че те не са насочени към мен!

ОТЕЛО

Мълчи! Кротувай!

ДЕЗДЕМОНА

Ето ме: мълча.

Кажи какво ти е?

ОТЕЛО

Онази кърпа,

най-скъпата ми, дето ти я дадох,

ти си посмяла да я подариш

на Касио!

ДЕЗДЕМОНА

Заклевам се, не съм!

Викни го! Питай го!

ОТЕЛО

Душице моя,

пази се от лъжливи клетви! Знай, че

в тоз миг лежиш на смъртния си одър!

ДЕЗДЕМОНА

Но не за да умра сега на него?

ОТЕЛО

След мъничко. Затуй признай греха си!

Да го отхвърлиш сто пъти под клетва,

пак, все едно, не можеш да поклатиш

ужасната увереност, която

реве във мен! Готви се да умреш!

ДЕЗДЕМОНА

Смили се, Господи!

ОТЕЛО

Дано те чуе!

ДЕЗДЕМОНА

И ти смили се! Вярвай ми, съпруже,

не съм ти изменила ни веднъж

и Касио обичала съм само,

тъй както Бог желае всички хора

да се обичат! Никога не съм му

дарявала каквото и да е!

ОТЕЛО

Видях си кърпата — кълна се, мойта! —

в ръката му! Лъжкиньо, ти превръщаш

сърцето ми на камък и ме караш

да свърша в гневен пристъп онова,

което искам да не е убийство,

а жертвоприношение! Видях я

със тез очи!

ДЕЗДЕМОНА

Тогаз я е намерил!

Не съм я давала! Прати за него

и той ще си признае!

ОТЕЛО

Той призна!

ДЕЗДЕМОНА

Какво?

ОТЕЛО

Че те е имал!

ДЕЗДЕМОНА

Мене?

ОТЕЛО

Да!

ДЕЗДЕМОНА

Не е възможно! Няма да го каже!

ОТЕЛО

Да, вече няма. Моят честен Яго

погрижи се за туй!

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже мой,

страхът подсказва ми! Нима е мъртъв?

ОТЕЛО

Да беше имал хиляди живота,

мъстта ми би намерила за тях

местенце във стомаха си!

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже!

Погубен е! И свършено е с мен!

ОТЕЛО

Развратнице, пред мен ще го оплакваш

ДЕЗДЕМОНА

О, прогони ме, но не ме убивай!

ОТЕЛО

Млък, блуднице!

ДЕЗДЕМОНА

Убий ме утре! Дай ми тази нощ!

ОТЕЛО

А, ще се бориш?

ДЕЗДЕМОНА

Само четвърт час!

ОТЕЛО

Започнах — няма връщане!

ДЕЗДЕМОНА

Минутка!

Да се помоля само!

ОТЕЛО

Твърде късно!

Души я.

ЕМИЛИЯ (отвън)

Синьор Отело! Ей, синьор Отело!

ОТЕЛО

Какъв е този шум?… Тя още диша!

Жесток съм аз, но не и безсърдечен.

Не искам да се мъчиш!… Ето!… Тъй!…

ЕМИЛИЯ (отвън)

Синьор Отело! Господарю!

ОТЕЛО

Кой е?

ЕМИЛИЯ (отвън)

Добри ми господарю, за минутка!

Изпратена съм да ви кажа нещо!

ОТЕЛО

Емилия!… Сега!… Не диша вече…

Навярно иде да ми съобщи

смъртта на Касио… Дали не мръдна?

Не, нищо! Мълчалива като гроб…

Ще й отворя… Ха, помръдна сякаш!

Не, не! Какво да сторя? Щом я пусна,

ще иска да говори със жена ми!

„Жена ми“, ха! „Жена ми“! Как го казах!

Каква жена? Жена аз вече нямам!

Непоносимо! Струва ми се, сякаш

би трябвало и слънце, и луна

да се смрачат; земята, ужасена,

пред мен да зейне!

ЕМИЛИЯ (отвън)

Отворете, моля!

Аз имам да ви кажа важна вест!

ОТЕЛО

Забравих ви, Емилия! Простете!

Минутка само!… Първо да придръпна

завесата… Къде сте?

Закрива леглото със завесата и отваря.

Влиза Емилия.

Какво има?

ЕМИЛИЯ

Убийства, господарю! Кръв и ужас!

ОТЕЛО

Къде? Кога?

ЕМИЛИЯ

Току-що, господарю!

ОТЕЛО

Това е от луната. Вероятно

дошла е твърде близко до земята

и подлудява хората. Е, казвай!

ЕМИЛИЯ

Микеле Касио уби един

млад венецианец. Казва се Родриго.

ОТЕЛО

Родриго — мъртъв? Касио — и той?

ЕМИЛИЯ

Не, Касио е жив!

ОТЕЛО

Как жив? Тогава

едната смърт е във неверен ключ

и сладката ми мъст звучи фалшиво!

ДЕЗДЕМОНА (зад завесата)

Умирам без вина!

ЕМИЛИЯ

Кой стене там?

ОТЕЛО

Кога? Къде?

ЕМИЛИЯ

О, Господи, помилуй!

Туй бе гласът на мойта господарка!

На помощ! Хора! Сладка Дездемона!

Продумайте, о, мила, скъпа моя!

ДЕЗДЕМОНА

Напускам ви безгрешна!

ЕМИЛИЯ

Кой го стори?

ДЕЗДЕМОНА

Самичка! Сбогом! И предай от мене

привет на моя господар! Прощавай!