Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Мармеладов млъкна, понечи да се усмихне, но брадичката му изведнъж затрепера. Той впрочем се сдържа. Тази кръчма, отвратителният вид на този човек, петте нощи, прекарани в лодките със сено, шишето пред него, а същевременно тази болезнена любов към жена и семейство съвсем объркаха неговия слушател. Расколников слушаше напрегнато, но с болезнено чувство. Беше го яд, че е дошъл тук.

— Уважаеми господине, уважаеми господине! — възкликна Мармеладов, като се овладя. — О, господине, на вас може би всичко това ви изглежда смешно, както и на останалите, и аз само ви досаждам с безсмислието на всички тези мизерни подробности от моя семеен живот, но на мене не ми е до смях! Защото аз съм способен да чувствам всичко това… И целия онзи райски ден от моя живот, и цялата онази вечер аз самият прекарах в крилати мечти: как всичко ще наредя, и децата ще облека, и на нея спокойствие ще създам, и едничката си дъщеря от безчестието ще върна в лоното на семейството… И още, още… Случва се така, господине. Е, драги господине (Мармеладов изведнъж като че трепна, вдигна глава и погледна слушателя си право в очите), е, а още на другия ден, след всички тези блянове (тоест точно преди пет дни), привечер аз с хитра измама, като среднощен разбойник, откраднах от Катерина Ивановна ключа от сандъка и, взех, каквото беше останало от заплатата, колко точно, вече не помня, и ето, погледнете ме, това е! Пети ден, откак не съм се прибирал, и те ме търсят, и на службата край, и вицмундирът остана в кръчмата при Египетския мост, в замяна на което получих тези одеяния… и край на всичко!

Мармеладов се удари с юмрук по челото, стисна зъби, затвори очи и здраво се опря с лакът на масата. Но след миг лицето му изведнъж се промени и той погледна Расколников с някакво престорено лукавство и привидно нахалство, засмя се и каза:

— А днес бях при Соня, исках й пари да си оправя махмурлука! Хе-хе-хе!

— И тя ти даде? — викна отстрани някой от новодошлите, викна и се разсмя с цяло гърло.

— Ето това шише е купено с нейни пари — произнесе Мармеладов, обръщайки се само към Расколников. — Тридесет копейки ми даде, със собствените си ръце, последните, само те й бяха, аз видях… Нищо не каза, само мълчаливо ме погледна. Не на земята, а там… така скърбят, плачат за хората, не укоряват, не укоряват! А това повече боли, повече боли, когато не те укоряват!…Тридесет копейки, да. А сигурно и на нея й трябват, а? Как мислите, скъпи господине! Нали сега трябва да спазва чистота. А тя пари струва, тази чистота, тя е по-особена, разбирате ли? Помада трябва да купува, няма как; колосани фусти, някои обувчици по-завързани, че да може да си покаже крачето, когато потрябва да прескочи някоя локва. Разбирате ли, разбирате ли, господине, какво значи тази чистота? Да, а пък аз, собственият й баща, просто й ги откраднах тези тридесет копейки за пиене. И — пия! И вече ги пропих!… Че кой ще съжали такъв като мене, а? Жал ли ви е за мене сега, господине, или не? Кажете, господине, жал ли ви е или не? Хе-хе-хе-хе!

Той понечи да си налее, но вече нищо не беше останало. Шишето беше празно.

— На кого ще му е жал за тебе? — викна стопанинът, който пак се намери до тях.

Разнесе се смях и дори псувни. Смееха се и псуваха и чулите, и нечулите — така, само като гледаха фигурата на бившия чиновник.

— Ще му е жал! Защо ще му е жал! — изведнъж изкрещя Мармеладов, ставайки с протегната напред ръка, в явно вдъхновение, сякаш само тези думи беше чакал. — Защо ще му е жал, казваш ти? Да, няма защо да му е жал за мене! Мене трябва да ме разпънат, на кръст да ме разпънат, а не да ме съжаляват! Но разпни го, съднико, разпни го и като го разпиеш, съжали го! И тогава аз сам ще дойда при тебе за разпятие, защото не веселие жадувам, а скръб и сълзи!… Мислиш ли ти, кръчмарю, че твоята бутилка ми се услади? Скръб, скръб търсех в нея, скръб и сълзи, и вкусих от тях, и ги намерих; а ще ни съжали онзи, който всички нас е съжалил и всекиго, и всичко е разбрал, той единствен, и той ще е съдникът. Ще дойде в уречения час и ще попита: „А где е дъщерята, която за мащехата си зла и охтичава, за децата чужди и невръстни пожертва себе си? Где е дъщерята, дето земния свой баща, долния пияница, съжали, без да се ужаси от скотството му?“ И ще каже: „Дойди! Аз вече ти простих веднъж… Простих ти веднъж… Прощават ти се и сега многото грехове, защото много си обикнала…“ И ще прости на моята Соня ще й прости, аз зная, че ще й прости… Почувствах това в сърцето си одеве, когато бях при нея!… И всички ни ще отсъди, и всички ни ще прости, и добрите, и злите, и премъдрите, и смирените… И когато вече свърши с всички, ще рече и нам: „Излезте — ще каже, — и вие! Излезте, пиянички, излезте, слабички, излезте срамотници!“ И ще излезем всички, без притеснение, и ще застанем пред него. И ще каже: „Свине сте! Със скотски образ и подобие; но приидите и вие!“ И ще рекат премъдрите, ще рекат разумните: „Господи, поради що сих приемлеши?“ И ще каже: „Затова ги приемам, премъдри, затова ги приемам, разумни, защото нито един от тях не се е смятал достоен за това…“ И ще простре към нас ръцете си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и Катерина Ивановна… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое!