Иван Тургенев - В навечерието

— Но, татко… — започна Елена.

— Моля ви, не ме прекъсвайте. Да се пренесем мислено в миналото. Ние с Ана Василевна изпълнихме своя дълг. Ние с Ана Василевна нищо не пожалихме за вашето възпитание: нито разноски, нито грижи. Каква полза сте извлекли вие от всички тия грижи, от тия разноски — това е друг въпрос; но аз имах правото да мисля… ние с Ана Василевна имахме правото да мислим, че вие поне ще запазите свято ония нравствени правила, които… които ние, като на наша единствена дъщеря… que nous vous avons inculques, които ние сме ви внушили. Ние имахме право да мислим, че никакви нови „идеи“ не ще засегнат тая, така да се каже, заветна светиня. И какво? Не говоря за лекомислието, свойствено на вашия пол, на вашата възраст… но кой можеше да очаква, че вие дотам ще се забравите…

— Татко — каза Елена, — зная, вие искате да кажете…

— Не, ти не знаеш какво искам да кажа! — изкрещя с фалцет Николай Артемевич, като измени внезапно и величавостта на парламентарната си осанка, и плавната тържественост на речта, и басовите ноти. — Ти не знаеш, дръзко момиченце!

— За бога, Nicolas — прошепна Ана Василевна, — Vous me faites mourir. 34 34 Вие ме убивате (фр.).

— Не ми говорете, que je vous fais mourir 35 35 Че ая ви убивам (фр.). , Ана Василевна! Вие не можете да си представите какво ще чуете ей сега — пригответе се за най-лошото, предупреждавам ви!

Ана Василевна цяла изтръпна.

— Не — продължаваше Николай Артемевич, като се обръщаше към Елена, — ти не знаеш какво искам да кажа!

— Виновна съм пред вас… — започна тя.

— А, най-сетне!

— Виновна съм пред вас — продължаваше Елена — за това, че не съм ви признала отдавна…

— Но ти знаеш ли — прекъсна я Николай Артемевич, — че аз мога да те унищожа с една дума? Елена вдигна очи към него.

— Да, госпожице, с една дума! Няма какво да ме гледаш! (Той скръсти ръце на гърдите си.) Позволете да ви попитам, познавате ли някаква къща на …уличка, до Поварска? Посещавали ли сте тая къща? (Той тропна с крак.) Отговаряй де, негоднице, и не мисли да хитруваш! Хора, хора, лакеи, госпожице, des vils laquais 36 36 Презрени лакеи (фр.), са ви виждали как сте влизали там, при вашия… — Елена цяла пламна и очите й заблестяха.

— Няма защо да хитрувам — промълви тя, — да, ходила съм в тая къща.

— Прекрасно! Чувате ли, чувате ли, Ана Василевна? И вие вероятно знаете кой живее там?

— Да, зная: моят мъж…

Николай Артеменич опули очи, Твоят…

— Моят мъж — повтори Елена. — Аз съм омъжена за Дмитрий Никанорович Инсаров.

— Ти… омъжена?!… — едва продума Ана Василевна.

— Да, мамичко… Простете ми… Преди две недели се венчахме тайно.

Ана Василевпа падна в креслото; Николай Артемевич отстъпи две крачки.

— Омъжена! За гоя голтак черногорец! Дъщерята на Николай Артемевич Стахов, потомък, на стар дворянски род, се омъжила за един скитник, за човек от не дворянски произход! Без родителска благословия! И ти мислиш, че аз ще оставя това така? Че няма да се оплача? Че ще ти позволя…, че та… че… В манастир тебе, а него на каторга, в арестантските роти! Ана Василевна, моля: ви, кажете й още сега, че я лишавате от наследство.

— Николай Артемевич, за бога — простена Ана Василевна.

— И кога, как стана това? Кой ви венча? Къде? Как? Боже мой! Какво ще кажат сега всички познати, целият свят! И ти, безсрамна лицемерка, си можала след една такава постъпка да живееш под родителския покрив! Не си се побояла… от гръм небесен?

— Татко — продума Елена (тя цяла трепереше от краката до главата, но гласът й беше твърд), — вие сте свободни да правите с мене, каквото обичате, но напразно ме обвинявате в безсрамие и лицемерие. Аз не исках… да ви огорчавам предварително, но по неволя тия дни сама щях всичко да ви кажа, защото ние с моя мъж през идната седмица заминаваме.

— Заминавате? Къде?

— В неговата родина, в България.

— При турците! — извика Ана Василевна и припадна.

Елена се хвърли към майка си.

— Вън! — закрещя Николай Артемевич и хвана дъщеря си за ръка. — Вън, недостойна!

Но в тоя миг вратата на спалнята се отвори и се показа едно бледо лице е бляскащи очи……лицето на Шубин.

— Николай Артемевич! — извика той високо.

Августина Христиановна пристигна и ви вика!

Николай Артемевич: яростно се обърна, закани се на Шубин с юмрук, спря: се за минута и бързо излезе от стаята.

Елена падна в краката на майка си и прегърна коленете й.

Увар Иванович лежеше на леглото си. Риза без яка, с голямо копче обхващаше пълната му шия и се спускаше на широки, свободни гънки върху неговите почти женски гърди, като оставаше да се вижда голям кипарисов кръст и: талисман. Леко одеяло покриваше дългите му крака. Една свещ мъждиво гореше на нощната масичка, до канче е квас, а и краката на Увар Иванович, на леглото, седеше омърлушен Шубин.