Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да не сте получили наследство от някой чичо? — запита Фино подигравателно.

— И аз като вас редовно обирам глупците на карти — отвърна Люсиен в същия тон.

— Да не би господинът да притежава някакво списание или вестник? — продължи Андрош Фино с безочливото самодоволство на експлоататора към човека, когото използува.

— Нещо още по-добро — отвърна Люсиен, чието тщеславие, наранено от превъзходството, проявявано от главния редактор, му възвърна съзнанието за новото му обществено положение.

— И с какво се сдобихте, драги мой?…

— С партия.

— Има ли партия „Люсиен“? — запита засмяно Верну.

— Фино, предсказвах ти, че това момче ще те задмине. Люсиен е талантлив човек, но ти не го пощади, измами го. Разкайвай се сега, грубиянино — рече Блонде.

Хитър като лисица, Блонде долови някаква тайна в говора, маниерите и външния вид на Люсиен; смекчавайки казаното, той същевременно съумя с думите си да затегне още повече юздите. Искаше да узнае причините за завръщането на Люсиен в Париж, намеренията му и от какво живее.

— На колене пред превъзходство, което ти никога няма да постигнеш, макар че си Фино! — продължи той. — Веднага включи господина сред силните мъже, на които принадлежи бъдещето, той е от нашите! Какъвто е остроумен и красив, не трябва ли и той да успее, както ти казваш, quibuscumque viis 3 3 По какъвто и да е начин (лат.). — Б.пр. ? Ето го в прекрасно миланско снаряжение, с полуизваден остър кинжал и с развято рицарско знаме! Дявол да го вземе, Люсиен! Откъде си измъкнал тази красива жилетка? Само любовта може да открие такива платове. Имаме ли си дом? Тъкмо са ми необходими адреси на приятели, не зная къде да пренощувам. Тази вечер Фино ме изгони под просташкия предлог, че имал среща с жена.

— Драги приятелю — отвърна Люсиен, — прилагам едно правило, с което човек е сигурен, че ще живее спокойно: fuge, late face 4 4 Бягай, крий се, мълчи (лат.). — Б.пр. . Довиждане!

— Няма да те оставя, докато не си платиш един свещен дълг към мене, оная вечеря, а? — каза Блонде, който си падаше малко чревоугодник и когато останеше без пари, караше други да го угощават.

— Каква вечеря? — запита Люсиен нетърпеливо.

— Не си ли спомняш? Ето по какво познавам, че приятелят ми е преуспял: започва да забравя.

— Той знае какво ни дължи, гарантирам за сърцето му — поде Фино, схванал шегата на Блонде.

— Растиняк — обърна се Блонде към младия елегантен мъж и го хвана под ръка точно в момента, когато той пристигаше откъм фоайето при колоната, където стояха така наречените приятели, — и вие ще дойдете с нас… Освен ако господинът продължава да отрича, че има към нас един дълг на чест; в състояние е да направи това — продължи той сериозно, сочейки Люсиен.

— Гарантирам, че господин дьо Рюбампре не е способен на такова нещо — каза Растиняк, който мислеше за всичко друго, но не и за някаква измама.

— Ето и Биксиу, и той ще дойде с нас — провикна се Блонде. — Без него нищо не става. Ако не е той, от шампанското ми се плете езикът и най-пиперлията епиграма ми се вижда блудкава.

— Приятели — каза Биксиу, — виждам, че сте се събрали около чудото на днешния ден. Нашият скъп Люсиен възкресява „Метаморфозите“ на Овидий. Както боговете са се превръщали на разни зеленчуци и други неща, за да съблазняват жените, така и нашият Шардон се превърна в благородник, и то за да съблазни кого? Шарл X! Мили Люсиен — обърна се той към него, като го хвана за едно от копчетата на фрака, — за журналист, превърнал се във велможа, си заслужава да се вдигне голям шум. На тяхно място — продължи неумолимият подигравчия, сочейки Фино и Верну — щях да те наредя здравата във вестника; с десет добре написани колони щеше да им докараш стотина франка печалба.

— Биксиу — рече Блонде, — Амфитрион за нас е свещен двадесет и четири часа преди празненството и дванадесет часа след него: знаменитият ни приятел ни дава вечеря.

— Как така! — продължи Биксиу. — Че има ли нещо по-важно от това да се спаси едно голямо име от забравата и да се направи на изпадналата аристокрация дар от един талантлив човек? Люсиен, ти се радваш на уважението на печата; ти му беше най-хубавото украшение и ние ще те поддържаме… Фино, дай една уводна статия в „Парижки новини“! Блонде, от теб — една хитроумна тирада на четвърта страница! Да известим за появата на най-красивата книга на епохата: „Стрелецът на Шарл IX“! Да замолим Дориа да издаде скоро „Маргаритки“ — тези божествени сонети на френския Петрарка! Да вдигнем нашия приятел върху щит от обгербвана хартия, сътворителка и разрушителка на човешката репутация!