Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Естер първа забеляза змийките очи на испанския духовник и сякаш простреляна от куршум, нададе вик на ужас.

— Ето го страшния свещеник — посочи го тя на Люсиен.

— Този ли! — усмихна се той. — Той е толкова свещеник, колкото си и ти…

— Какъв е тогава? — запита тя изплашено.

— Стар мошеник, който вярва само в дявола — отвърна Люсиен.

Ако друг човек, не тъй предан като Естер, беше чул тази тайна на мнимия духовник, това можеше да погуби завинаги Люсиен. Като се върнаха от спалнята в трапезарията, където обедът току-що бе сложен, двамата влюбени завариха Карлос Ерера.

— За какво си дошъл? — запита грубо Люсиен.

— Да ви дам благословията си — отвърна смело той и спря младата двойка в салончето на апартамента. — Ще ме изслушате ли, душички мои? Забавлявайте се, бъдете щастливи, това е прекрасно. Щастие на всяка цена — такъв е моят принцип. Но ти, дето те извадих от калта и те очистих телом и духом, нали нямаш желание да препречиш пътя на Люсиен? — обърна се той към Естер. После помълча и продължи, загледан в Люсиен: — А ти, момчето ми, ти не си вече такъв поет, че да търсиш втора Корали. Сега пишем проза. Какво може да излезе от любовника на Естер? Нищо. А Естер може ли да стане госпожа дьо Рюбампре? Не. В такъв случай, малката — продължи той, докосвайки с ръка ръката на Естер, която потръпна, сякаш я бе обвила змия, — хората не трябва да знаят за съществуването ти; те най-вече не трябва да знаят, че госпожица Естер обича Люсиен и че Люсиен е влюбен в нея… Този апартамент ще стане ваш затвор, моето момиче. Ако пожелаете да излезете, ако здравето ви го изисква, ще се разхождате през нощта, в часовете, когато никой няма да ви види; защото красотата ви, младостта ви и изискаността, спечелена в манастира, ще бъдат забелязани много бързо в Париж. — После добави, като наблегна злокобно и погледна още по-страховито: — Денят, когато някой, който и да било, узнае, че Люсиен е ваш любовник, и вие — негова любовница, ще бъде предпоследният в живота ви. За този младеж успяхме да получим разрешение да носи името и герба на прадедите си по майчина линия. Но това не е всичко! Титлата маркиз не ни бе дадена; а за да я получим, той трябва да се ожени за момиче от добър род и тогава кралят ще ни окаже тази милост. Такава женитба ще въведе Люсиен в дворцовото общество. Този младеж, от когото аз съумях да създам мъж, ще стане най-напред легационен секретар; по-късно ще бъде пълномощен министър в някой малък германски двор и с божия или с моя помощ (второто е за предпочитане) ще седне някой ден на перско кресло…

— Или на подсъдимата… — прекъсна го Люсиен.

— Млък! — викна Карлос, като закри с широката си длан устата на Люсиен. А после му пошепна на ухото: — Казва ли се такова нещо пред някаква си жена!…

— Естер „някаква си жена“? — възкликна авторът на „Маргаритките“.

— Пак сонети или глупости — отвърна испанецът. — Всички тия ангели рано или късно си остават жени; а у жената винаги има моменти, когато е и маймуна, и дете! Две същества, които могат да ни убият в желанието си да ни разсмеят. Естер, съкровище мое — обърна се той към ужасената пансионерка, — намерил съм ви за камериерка една жена, която ми е предана като дъщеря. Готвачка ще ви бъде една мулажа, това ще даде по-друг облик на дома ви. С тях двете и с хилядата франка месечно, в които включвам всичко, ще можете да живеете като царица… от някоя пиеса. Йороп е била шивачка, модистка и фигурантка. Азѝ е била прислужница на някакъв си лаком милорд. За вас те двете ще бъдат като две вълшебници.

Виждайки, че пред този човек, на чиято съвест лежаха, ако не друго, поне едно светотатство и една фалшификация, Люсиен се държи като малко момче, Естер, тази осветена от любовта жена, почувствува в сърцето си дълбок ужас. Без да отговори, тя повлече Люсиен в стаята и го запита:

— Това да не е дяволът?

— Нещо по-лошо… за мене! — отвърна той бързо. — Но ако ме обичаш, гледай да ми бъдеш като него предана и го слушай, иначе те чака смърт…

— Смърт?… — рече тя още по-ужасено.

— Смърт — повтори Люсиен. — Уви! Сърненцето ми, няма смърт, която би могла да се сравнява с тази, която би ме постигнала, ако…

Като чу тези думи, Естер пребледня и почувствува, че и прилошава.

— Е, какво става? — извика им фалшификаторът-осквернител. — Не сте ли откъснали още листенцата на всички маргаритки?

Естер и Люсиен се показаха и без да посмее да погледне тайнствения мъж, горкото момиче каза:

— Ще ви се подчинявам както на господа-бога, господине.