Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Хайде, пак започваш! Познавам те…

— Не, ти трябва всичко да узнаеш, побеснели поете — каза духовникът, — Ла Торпий не съществува вече…

Люсиен се спусна така буйно към Ерера, за да го стисне за гърлото, че всеки друг на негово място би паднал на земята; но ръката на испанеца задържа поета.

— Изслушай ме, моля ти се — каза той студено. — Превърнал съм Ла Торпий в целомъдрена, чиста, възпитана и вярваща жена, в жена от доброто общество; сега тя получава и образование. Под влияние на любовта ти тя може и трябва да стане втора Нинон, Марнон дьо Лорм или Дюбари, както казваше оня журналист е Операта. Ти можеш да признаеш, че тя ти е любовница, или да си останеш скрит зад творението си, което ще е по-разумно! И в двата случая ще извлечеш полза, гордост, удоволствие и успех; но ако си толкова голям дипломат, колкото си и поет, за теб Естер трябва да си остане проститутка; по-късно тя може би ще ни оправи работите, това момиче си струва парите. Пий, но не се напивай. Ако не бях обуздал страстта ти, къде щеше да си днес? Щеше да се търкаляш с Ла Торпий в тинята на сиромашията, откъдето те измъкнах. На, чети — довърши Ерера съвсем естествено, като Талма в „Манлий“, макар че никога не го бе гледал.

Лист хартия падна на коленете на поета и го изтръгна от учудената прехласнатост, в която го бе хвърлил този страшен отговор; той го взе и прочете първото писмо, написано от госпожица Естер.

„До господин абат Карлос Ерера.

Уважаеми покровителю, няма ли да си кажете, че в мен признателността е по-силна от любовта, като видите, че за първи път използувам способността да изразявам мислите си, за да ви благодаря, вместо да опиша любовта си към Люсиен, който може би вече я е забравил? На вас обаче, светия човек, ще кажа онова, което не бих посмяла да кажа на него, който за мое щастие принадлежи все още на земния живот. Вчерашната церемония изсипа върху мен съкровищата на божията благодат, така че отдавам съдбата си във вашите ръце. Дори и да трябва да умра, като остана далеч от любимия си, ще умра пречистена като Мария Магдалена и душата ми ще съперничи на неговия ангел-хранител. Мога ли да забравя някога, вчерашния празник? Как бих могла да искам да се отрека от славния престол, на който се възкачих? Вчера измих целия си позор в кръщелната вода и приех светото тяло на нашия Спасител; превърнах се в негова дарохранителница. В оня миг чух пеенето на ангелите и престанах да бъда жена, родих се за живот и светлина, обградена от земни възторзи, от възхищението на хората, сред опияняващ облак от тамян и молитви, нагласена като непорочна девица в очакване на небесния съпруг. Откривайки, че съм достойна за Люсиен — на което никога не съм се надявала, — аз се отказах от нечестивата си любов и искам отсега нататък да вървя само по пътя на добродетелта. Ако плътта е по-слаба от душата ми, нека загина. Решете вие каква да бъде участта ми и ако почина, кажете на Люсиен, че съм умряла за него, възродена в името на бога.

Люсиен вдигна към абата насълзените си очи.

— Знаеш къде се намира жилището на дебелата Каролин Белфьой, на улица Тетбу — поде испанецът. — Нейният прокурор я изостави и тя изпадна в страшна нужда; щяха да наложат запор на вещите й; аз наредих да купят цялата мебелировка и тя си излезе с парцалите си. Сега Естер — този ангел, който пожела да отиде на небето — те чака там.

В този миг Люсиен чу нетърпеливия тропот на конете в двора; той нямаше сили да изрази възторга си от такава преданост, разбираема единствено от него; хвърли се в обятията на човека, когото бе оскърбил, и поправи грешката си само с един поглед и с мълчаливия изблик на чувствата си; после изтича по стълбите, изрече набързо адреса на Естер на ухото на кочияша и конете потеглиха, сякаш страстта на господаря им бе вдъхнала сили да полетят.

Някакъв мъж, когото минувачите можеха да вземат по облеклото за преоблечен полицай, се разхождаше на другия ден по улица Тетбу срещу една къща, сякаш чакаше някой да излезе оттам; походката му издаваше вълнение. Често можете да срещнете в Париж такива разпалени разхождащи се — истински полицаи, които дебнат някой отклонил се от военната служба войник от националната гвардия, свидетели, наети от полицията, обмислящи как да арестуват някого, кредитори, заети с мисълта какво унижение да наложат на затворилия се в къщи длъжник, ревниви и мнителни съпрузи и любовници, хора, застанали на пост заради приятелите си; много рядко ще срещнете обаче лице, тръпнещо от диви и сурови мисли, като лицето на мрачния мъжага, който сновеше под прозорците на госпожица Естер, замислен и забързан като мечка в клетка. Към обед един от прозорците се отвори и през него се подаде ръката на камериерката, която разтвори подплатените с възглавнички капаци. След няколко мига облечената в домашна роба Естер дойде да подиша чист въздух; тя се бе облегнала на Люсиен; който ги видеше, би помислил, че са оригиналът на прелестната винетка в английски стил.