Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Какъв ще станете сега?

— Доставчик на каторгата, а не неин наемател — отговори Жак Колен.

Растиняк замахна погнусено.

— Ох! Ако някой ви обереше!…

И той тръгна бързо, за да се отдели от Жак Колен.

— Вие не знаете в какви обстоятелства можете да попаднете.

Бяха вече стигнали до трапа, изкопан до гроба на Естер.

— Двама души, които се обичаха и бяха щастливи! — каза Жак Колен. — Сега те са вече събрани. И това е щастие, да можеш да изгниеш заедно. И аз ще искам да ме сложат до тях.

Когато свалиха тялото на Люсиен в гроба, Жак Колен падна без чувства. Този толкова силен човек не можа да издържи глухия шум от буците пръст, хвърлени от гробарите, за да поискат след това бакшиш. В този миг се показаха двама агенти от бригадата за обществена безопасност, те познаха Жак Колен, вдигнаха го и го качиха в един файтон.

— Какво става? — запита Жак Колен, като дойде в съзнание и се огледа във файтона.

Той се видя между двама полицейски агенти, единият от които бе именно Рюфар; ето защо му хвърли поглед, който проникна дълбоко в душата на убиеца, чак до тайната на Ла Гонор.

— Стана това, че главният прокурор ви търси — отговори Рюфар. — Обиколихме навсякъде и накрая ви намерихме на гробищата, където едва не се стоварихте с главата надолу в гроба на онзи млад човек.

Жак Колен замълча.

— Биби-Люпен ли ви прати да ме търсите? — запита той другия агент.

— Не, господин Гарньори ни изпрати.

— Нищо ли не ви каза той?

Двамата агенти се спогледаха и с изразителна мимика си зададоха взаимно същия въпрос.

— Я да видим! Как ви бе дадена заповедта?

— Той ни нареди да ви намерим веднага, като ни каза, че сте в църквата „Сен-Жермен-де-Пре“ и ако погребалното шествие е излязло от църквата, сигурно сте на гробищата — отговори Рюфар.

— Главният прокурор ли е искал да ме види?

— Може би.

— Така е — каза Жак Колен, — той има нужда от мен!…

И отново изпадна в мълчание, което доста разтревожи двамата агенти. Към два часа и половина приблизително Жак Колен влезе в кабинета на господин дьо Гранвил и видя там едно ново лице: предшественика на господин дьо Гранвил — граф Октав дьо Бован, един от председателите на касационния съд.

— Забравили сте опасността, надвиснала над госпожа дьо Серизи, а ми обещахте да я спасите.

— Господин главен прокурор — каза Жак Колен и направи знак на двамата агенти да влязат, — запитайте тия юнаци в какво състояние ме намериха.

— В безсъзнание, господин главен прокурор, до самия гроб, в който бяха погребали младия човек.

— Спасете госпожа дьо Серизи — каза господин дьо Бован — и ще получите всичко, каквото пожелаете!

— Нищо не искам — отговори Жак Колен, — аз съм напълно на ваше разположение и господин главният прокурор навярно вече е получил…

— … Всичките писма! — добави господин дьо Гранвил. — Вие обаче обещахте да спасите разсъдъка на госпожа дьо Серизи, ще можете ли? Не е ли това само хвалба?

— Надявам се — отговори скромно Жак Колен.

— Добре, елате тогава с мен — каза граф дьо Бован.

— Не, господине — възрази Жак Колен, — аз няма да тръгна в същата кола с вас… Още съм каторжник. Щом желая да служа на правосъдието, няма да започна да го позоря я… Вървете при госпожа графинята и аз ще дойда там след вас… Кажете й, че идва най-добрият приятел на Люсиен абат Карлос Ерера… Очакването на посещението ми непременно ще й въздействува и ще подпомогне кризата. Ще ми простите, че още веднъж ще приема лъжливата външност на испански каноник, върша го, за да й направя голяма услуга!

— Ще се срещнем там в четири часа — каза господин дьо Гранвил, — защото заедно с пазителя на държавния печат трябва да отида при краля.

Жак Колен се срещна с леля си, която го чакаше на кея Фльор.

— Е? — запита го тя. — Предаде се, значи, на правосъдието?

— Да.

— Съмнителна работа!

— Не! Трябваше да спася живота на оня нещастен Теодор и той ще бъде помилван.

— А ти?

— Аз ли? Аз ще стана, каквото трябва да бъда! Ще продължа да вдъхвам страх в обществото! Но трябва да се действува! Върви и кажи на Пакар да даде „пълен напред“ и на Йороп да изпълни нарежданията ми.

— Дребна работа, знам вече как да постъпя с Ла Гонор!… — каза ужасната Жаклин. — Не съм си губила времето да си клатя краката!

— Да се намери за утре Жинета, корсиканката — продължи Жак Колен, усмихвайки се на леля си.