Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не смятах, че е нужно да ви го казвам!…

— Драги господин Корантен — каза Тромп-ла-Мор с ирония, достойна за иронията, създала славата на Талма в ролята на Никомед, — благодаря ви, задължен съм ви за всичко, което научих за себе си, и за значението, което има за вас отнемането на оръжието ми… Никога няма да го забравя… Винаги ще бъда на услугите ви; няма да ви кажа като Робер Макер: „Да се целунем!…“, а направо ви целувам.

И той го сграбчи през кръста така стремително, че Корантен не успя да се защити от прегръдката му; притисна го като кукла до гърдите си, целуна го по двете бузи, вдигна го като перце, отвори вратата на кабинета и го остави вън, съвсем смазан от тази груба прегръдка.

— Сбогом, драги мой — каза той тихо на ухото му. — Нас ни делят три трупа, ние сме си премерили сабите, те са със същата закалка и същата дължина… Да се уважаваме един друг; аз обаче искам да бъда равен на вас, а не ваш подчинен… Вие сте в състояние да се въоръжите така, че ми се струвате прекалено опасен генерал за лейтенант като мене. Ще издълбаем пропаст помежду си. Горко ви, ако стъпите на моя терен… Вашето име е „Законност“ също както лакеите се наричат с името на господаря си; аз обаче искам името ми да е „Възмездие“; ние често ще се виждаме; нека и занапред да се отнасяме със същото достойнство и благоприличие, още повече, че ще си останем завинаги… жестоки каналии. Дадох ви пример с целувката си…

Корантен се показа глупак за първи път в живота си; той остави страшния си враг да раздруса ръката му…

— Щом е така — каза той, — мисля, че и двамата имаме интерес да си останем приятели .

— Така и двамата ще бъдем по-силни, всеки в своята област, по същевременно и по-опасни — добави Жак Колен тихо. — Ето защо ще ми позволите да ви поискам утре капаро по договора ни…

— Добре — отговори добродушно Корантен, — вие отнемате от ръцете ми делото си и го предавате на главния прокурор; ще станете причина той да напредне; не мога да не ви кажа; взели сте добро решение…

Биби-Люпен е премного известен, мина му вече времето. Ако го заместите, ще живеете в единственото обществено положение, което подхожда на човек като вас; очарован съм да ви видя на това място… Честна дума…

— Довиждане и до скоро — каза Жак Колен.

Като се обърна, Тромп-ла-Мор видя, че главният прокурор е седнал пред писалището си, обхванал глава с ръце.

— Кажете, можете ли да спасите графиня дьо Серизи от лудостта? — запита господин дьо Гранвил.

— За пет минути — отговори Жак Колен.

— И можете да ми върнете всичките писма на тези дами?

— Прочетохте ли ги и трите?…

— Да — отговори бързо главният прокурор, — срам ме е заради онези, които са ги писали…

— Сега сме сами: заключете вратата и да преговаряме — каза Жак Колен.

— Позволете… Правосъдието трябва преди всичко да си върши работата, а господин Камюзо има заповед за арестуването на леля ви…

— Никога няма да я намери — отговори Жак Колен.

— Ще претърсят квартал Тампл, някоя си госпожица Пакар, която има там магазинче…

— Ще видят само дрипи, костюми, диаманти, униформи. Но все пак трябва да се сложи край на усърдието на господин Камюзо.

Господин дьо Гранвил позвъни на прислужника и му каза да извика господин Камюзо.

— Хайде сега — каза той на Жак Колен, — да приключваме вече! Бързам да узная каква е вашата рецепта за спасяването на графинята.

— Господин главен прокурор — каза Жак Колен сериозно, — както знаете, аз бях осъден на пет години каторжен труд за фалшификация. Но обичам свободата!… Тази моя любов, както и всяка друга любов, са насочи в обратно направление; в прекаленото си обожание влюбените се скарват. Тъй като бягах и всеки път ме връщаха, изкарах в каторгата седем години. Така че вие ще помилвате само допълненията в наказанието ми, които аз изкарах в пандиза … извинете, в каторгата. Всъщност аз съм излежал наказанието си и докато не ми изнамерят някоя неприятна история (а аз се обзалагам, че нито правосъдието, нито дори Корантен ще го направят), би трябвало да ми бъдат възстановени правата на френски гражданин. Живот ли е това — да си изгонен от Париж и вечно да те дебнат полицаи? Къде да отида? Какво мога да върша? Вие познавате способностите ми… Видяхте как Корантен, този склад от хитрости и вероломства, призна качествата ми смъртно блед от страх… Този човек ми отне всичко. Той и само той събори кой знае с какви средства и в чий интерес сградата на Люсиеновото щастие… Корантен и Камюзо направиха всичко…