Юлиан Тувим - Хобо

Знам един слон, голям като… слон!
Казва се Хобо Стотонски.
Всичко си има — като на слон.
Само че ум няма слонски.
Слон — от главата, та до петите,
от слонова кост са му даже зъбите!
Хоботът — прекрасен, ушите — огромни!
Едно няма слонско — че нищо не помни.

Поканил две гну и един кашалот
във пет на белот.
Пристигат, викат: „Хобо, привети!
А, няма го вкъщи. По-късно минете!“
Той си излязъл! Той ги забравил!
(У Крокодилови се отбил
на домашна вода от Нил. )
В какво положение ги е поставил!

Син има Хобо и дъщеричка —
възпитано слонче и мила слоничка,
и таткото страшно обича децата,
но всеки път им греши имената.
Синът се казва Бялото слонче,
татко му вика: „Синьо балонче!“,
а дъщеря му е просто Умба,
тръби баща й: „Хей, Тумба!… Лумба!“
Даже когато сам се представя,
своето собствено име забравя
и често казва Хобо Стотонски:
„Приятно ми е — Хохо Бонбонски!“

Жена му (сякаш шест жени има) —
той не й помни малкото име;
та един ден и идва до гуша:
„Върви на лекар! Да те преслуша.
Да ти постегне малко главата.“
И Хобо тръгва — към адвоката!
И при шивача си се отбива,
и всички пита къде отива.
„Рано от къщи тръгнах нарочно,
но съм забравил закъде точно…“
Лута се Хобо. Сварва го здрача.
Най-сетне спира сломен при ковача.
Той пък с подкова и чук го посреща.
И тука Хобо всичко се сеща!
Ковачът с ковашкия мех и с машите
наднича в устата, продухва ушите,
почуква го с чука и стол му посочва:
„Нищо ви няма. На нервна почва.
Ще ви направя компрес на челото
и ще ви вържа на възел хобота.“
Веднага с вода да го плисне побързва
и сръчно хобота на възел завързва.
Хобо изплашен лети у дома си.
„Кой те е вързал?! Не си с ума си!“
А Хобо мънка: „Аз го направих…
да не забравя…“
— „Кое?“ — „Забравих.“